Читать «Белият огън» онлайн - страница 11

-      Току-що се сетих нещо. Чувала ли си за „Добро­волците от Бейкър Стрийт“¹?

- Не.

-      Това е много затворен клуб от почитатели на Шерлок Холмс. Всяка година се събират за вечеря в Ню Йорк. Освен това публикуват различни изследвания, като през цялото време се преструват, че Холмс е бил действи­телна личност. И така, преди няколко години един от тези приятели умира и вдовицата му, като не знае как­во да прави, ни изпрати цялата му сбирка Шерлокиана. Може би не е знаела, че детективът Холмс е измислен, а ние тук се занимаваме само с действителността. Както и да е, от време на време ровя из нея. Повечето неща са боклуци. Обаче имаше копие от дневника на Дойл - за съжаление копие, не оригинала - забавно четиво за стар човек с неблагодарна работа в прашен архив.

-      И какво точно откри?

-      Вътре има нещо за мечка стръвница.

-      Мечка човекоядец? - Кори се смръщи. - Не съм сигурна...

-      Ела с мен.

Блум отиде при таблото с шалтери и с един замах на дланта си ги вдигна, превръщайки архива в премигващо море от луминесцентна светлина. Кори си представи как плъховете с писъци се разбягват, докато тръбите по таваните премигваха и осветяваха пътека след пътека.

Тя последва архиваря, докато той крачеше надолу по дългите пътеки между прашните лавици и дърве­ните шкафове с пожълтели изписани на ръка етикети. Най-накрая стигнаха в задната часг, където читател­ските маси бяха отрупани с картонени кутии. Три по-големи стояха една до друга. На тях имаше етикети ДБС. Блум отиде до една от кутиите, зарови вътре, из­вади картонена папка с връзки, издуха прахта и зарови из документите.

-      Ето - вдигна той едно старо фотокопие. - Днев­никът на Дойл. Разбира се, правилно би било да го наричаме Конан Дойл, но е име, с което ще си изкъл­чиш езика, нали? - На мъждивата светлина той запрелиства страниците и след миг започна да чете: - „Бях в Лондон по литературни въпроси. Онзи американец Стодарт се оказа отличен човек и беше поканил още двама души на вечеря: Гил, много забавен ирландски депутат, и Оскар Уайлд...“.

Направи пауза, гласът му заглъхна за минута, дока­то прескачаше разни пасажи, след това отново зазвуча, когато Блум намери частта, която смяташе за важна:

-      „... Кулминацията на вечерта, ако мога да я на­река така, беше разказът на Уайлд за лекционната му обиколка из Америка. Макар да е трудно за вярване, прочутият защитник на естетизма е събудил голям ин­терес там, особено на Запад, където група недодялани миньори му устроили овация...“

Кори започна да се върти на стола. Разполагаше с твърде малко време, за да го пилее.

-      Не съм сигурна, че Оскар Уайлд и Шерлок Холмс са онова, което търся - обясни учтиво тя. Обаче Блум продължи да чете, вдигнал пръст, за да привлече внима­нието ѝ, а пискливият му глас заглуши възраженията ѝ.

-      Към края на вечерта Уайлд, който беше погъл­нал голямо количество от чудесния кларет на Стодарт, ми разказа шепнешком една толкова неповторима по своя ужас и отвратителна уродливост история, че се наложи да стана от масата. В историята става дума за убийството и изяждането на единайсет миньори пре­ди няколко години в миньорски лагер на име Роринг Форк. Както се предполага, от мечка стръвница. Под­робностите са толкова гнусни, че не мога да се насиля да ги изложа на хартия по това време, но впечатлени­ето, което разказът остави в съзнанието ми, е неизгладимо и за съжаление ще го влача до гроба.“