Читать «Белият огън» онлайн - страница 12

Той спря, за да си поеме дъх.

-      Ето ти историята. Единайсет трупа на изядени от гризли. И не другаде, а в Роринг Форк.

-      Роринг Форк? Имаш предвид лъскавия ски курорт в Колорадо?

-      Точно него. Възниква като град на сребърната треска.

-      Кога е станало?

-      Уайлд е бил там през 1881 г. Значи тази история с изядените хора се е случила някъде през 70-те години на XIX век.

Момичето поклати глава.

-      Как мога да превърна това в теза?

-      Почти дузина скелети на изядени от мечка? Със сигурност по тях ще има отлични предсмъртни увреж­дания: следи от нокти и зъби, глозгане, хрускане, хапа­не, остъргване, разкъсване.

-      Аз следвам съдебни експертизи, а не съдебна мечкология!

-      Тогава трябва да знаеш от наученото, че много, ако не и всички скелетни останки от жертви на убий­ство показват увреждания от животни. Прегледай до­сиетата по този въпрос, с които разполагаме. Много е трудно да се различат оставените от животни следи от тези на убиеца. Доколкото си спомням, никой не е пра­вил изследване на подобни предсмъртни увреждания на костите. Това би било най-оригиналният принос към науката за съдебната експертиза.

Наистина - помисли си Кори, смаяна от проница­телността на Блум. - А и като си помислиш - каква оригинална тема за теза.

Блум заговори отново:

-      Не се съмнявам, че поне неколцина от горките ми­ньори са били погребани в историческото гробище на Роринг Форк.

-      Е, това вече е проблем. Не мога да разкопая ис­торическо гробище, за да търся жертвите на мечката.

На устата на Блум цъфна жълта усмивка.

-      Скъпа Кори, единствената причина, за да споме­на тази история, е обаятелната малка статия в „Таймс“ тази сутрин. Не си ли я чела?

- Не.

-      Оригиналният Ботушен хълм² на Роринг Форк в момента е купчина ковчези в склад за скиорско обо­рудване. Местят гробището заради строителни работи. - Той я погледна и ѝ намигна, а усмивката му стана още по-широка.

¹ Герои на А. К. Дойл: улични деца, които Холмс ползва като разузна­вачи. - Б. пр.

² Много гробища в Дивия запад се наричат така. Наименованието идва от погребенията на стрелци, които умират внезапно „с ботуши на кра­ка“. Най-известното е вероятно онова в Тумбстоун. - Б. пр.

3

В южната част на Франция до Кот д’Азур върху отвесна скала в Кап Фера мъж в черен костюм, заобиколен от бугенвилии, почиваше на каменен балкон под следобедното слънце. Беше топло за това време на годината и слънче­вата светлина позлатяваше лимоновите дървета, които заобикаляха балкона и се спускаха по стръмния хълм към Средиземно море, стигайки до бяла и пуста плажна ивица. Отвъд нея се виждаше море от яхти и скалистият край на носа, върху който се издигаше древен замък. Зад него се простираше синият хоризонт.