Читать «Безбожникът» онлайн - страница 63

— Доближавал ли се е някой от вас до храма? — попита Теламон. — В дните преди да стане клането?

— Аз — обади се синът на Мелеагър. Още беше нервен и неспокойно мачкаше мантията в скута си.

— Защо?

— Аз го изпратих — отвърна баща му. — С тайно съобщение до Демад — той се обърна и със сияещо от гордост лице стисна рамото на сина си. — Алвиад е смел младеж. Той сам пожела да го занесе. Писах на Демад, за да го успокоя. Дори му казах да ти се довери, царю, и колкото по-скоро напусне храма, толкова по-добре.

Теламон усещаше нарастващия гняв на Александър.

— Ти си се доближил до храма — Теламон посочи към Алвиад. — Преоблечен ли беше?

— Облякох се като обикновен гражданин — отвърна младежът. — С мръсна туника и без сандали. Престорих се на любопитен минувач; войници пазеха вратата, но позволяваха на роднините да се доближат до входа.

Александър кимна. Беше дал разрешение за това.

— Изкачих се по стълбите. Сократ стоеше на вратата.

— Точно така — намеси се царят. — Калистен, началникът на стражата, често споменаваше, че Сократ е бил най-смелият измежду тях. Излизал на входа, заставал зад външните врати и оглеждал площада.

— И предаде ли съобщението си? — попита Теламон.

Заседателната зала беше много тиха.

— Говорих със Сократ, но той изглеждаше разсеян и сякаш не му беше приятно, че съм там. Кимаше, потропваше с пръсти по дървото и избягваше погледа ми, сякаш нещо зад мен привличаше любопитството му. Обърнах се, за да погледна — младежът поклати глава. — Не видях нищо особено, просто хора, които се тълпяха. Разтревожих се — продължи Алвиад. — Върнах се след два дни. Този път поисках да видя лично Демад. Той излезе и аз го попитах: „Предаде ли ти слугата Сократ съобщенията?“ Демад поклати глава отрицателно и очевидно се ядоса. Беше много неспокоен, небръснат, дрехите му миришеха, сякаш бяха напоени с урина. Повече не отидох дотам.

— Защо беше убит жрецът на храма? — попита Александър.

Агис разпери ръце.

— Опитахме се да обуздаем тълпата, но беше невъзможно — жрецът беше член на фракцията на олигарсите.

— Беше достатъчно глупав — злобно отсече Пелей, — за да го покаже открито. Надут блюдолизец. Надяваше се, че като прави услуги на богатите и влиятелните, ще получава дарения за храма си.

— Повечето храмови жреци — обади се Мелеагър — постъпват така. Както знаеш, царю, храмът на Артемида се възстановява и това обременява хазната на града.

— О, да — сега Александър потри ръце, — исках да поговорим за това.

— Още нещо — гласът на Аристандър изплющя като камшик. — Каза, че Сократ стоял до вратата на храма. Познавате ли куртизанката Арела? Тя е ходила в предния двор на храма. Видели са я поне два пъти. Приближавала ли се е до храма?

— Какво се опиташ да направиш? — отсече Агис. — Да ни хванеш в лъжа? Не сме били там. Не можем да ти кажем. Сложил си стражи. Защо не попиташ тях?

— Питах ги — Аристандър му се нахвърли като дива котка, гласът му беше заплашителен. — Калистен си спомня, че млада жена, обвита в тъмночервена наметка, се е приближавала до храма. Някой от вас ли я е изпратил?