Читать «Безбожникът» онлайн - страница 55

— Била е ударена много силно — обяви лекарят. — Жесток удар, нанесен от човек, който си служи с дясната ръка — той клекна до нея. — Извъртяла се е, но е било твърде късно — черепът й е бил разбит, преди още да падне на земята.

Той отиде до трупа на вратаря, който също беше сгърчен и овъглен. Отпред и отстрани на черепа нямаше контузии или фрактури, смъртоносният удар беше нанесен отзад. Теламон внимателно го огледа.

— Отново имаме жесток удар, нанесен от силен човек с бойна тояга — интересът на Теламон внезапно се засили. — Знаем ли нещо за навиците на Арела?

— Защо?

Лекарят пусна гъбата и излезе на двора, следван от Аристандър. Членовете на хора се струпаха около тях като любопитни ученици. Бяха видели ужасните трупове и разбираха достатъчно гръцки, за да схванат обясненията на Теламон. Изпитваха силно уважение и интерес към този лекар. Той можеше да каже толкова много неща, когато види един труп, а и господарят им много често се съветваше с него. Освен това беше сръчен и внимателен, когато превързваше раните им и им правеше билкови отвари, когато бяха пили твърде много бира. Теламон погледна лицата им.

— Аристандре — попита той, — защо всичките изглеждат еднакви? Да не са братя или братовчеди? Сини очи, руса коса, дори лицата им имат една и съща форма.

— От един и същ род са — махна с ръка Аристандър. — Теламоне, не ме карай да чакам!

— Арела беше куртизанка — започна Теламон и се усмихна. — Доколкото знам, те спят до късно, стават и прекарват останалата част от деня в подготовка за вечерта. Май донякъде — намигна той на Аристандър — приличат на теб.

— Това си е моя работа.

— Не е, всички го знаят.

— Чакам, Теламоне.

— Куртизанките обикновено са самотни, защото знаят много тайни — като теб. Те възбуждат фантазиите на мъжете, угаждат им, карат ги да се чувстват като могъщи принцове. Затова имат малко слуги — да не подслушват или сплетничат. Арела е имала прислужница и вратар. Значи — Теламон направи жест към мястото, където лежаха труповете, — онзи, който е влязъл в къщата, трябва да е знаел как Арела прекарва деня си.

— Би могъл да прескочи стената.

— Да — съгласи се Теламон. — И можеше да не извади късмет. Арела можеше да забавлява твоя Хор или половината войска на Александър.

— Това не е много вероятно.

— Да, но той е трябвало да бъде сигурен, че е сама, нали? Не можеш просто да влезеш в една къща и да убиеш господарката и слугите й. Трябва да си сигурен, че вътре няма никой друг.

— Значи е почукал на вратата?

— Да, вратарят му е отворил и го е пуснал, което означава, че убиецът или й е бил клиент, или е бил някой достатъчно влиятелен човек, за да го впечатли. Убиецът е попитал „У дома ли е господарката ти?“ Пазачът е отвърнал: „Да“. „Сама ли е?“ Пазачът отново казва „Да“.

— Но Хезиод е бил там?

— Не, ще стигна до него след малко — Теламон изтри устните си. — Очевидно вратарят е пуснал мъжа вътре, без да се съпротивлява или да вдигне тревога.