Читать «Безбожникът» онлайн - страница 51

— Какво означават те? — попита Касандра.

— Не знам.

Теламон остави късчетата на масата. През прозореца повя лек вятър и повдигна краищата им. Лекарят взе дървена фигурка във формата на патица, дело на персийски майстор, и ги затисна с нея.

— Красива е, нали? — посочи я той. — Направена от персиец в гръцки град, някога управляван от персите, а сега от македонците. Коренът на цялата тази мистерия, Касандра, е рязката промяна! Ефес е като гъста тиня на дъното на езеро, то е размътено и на повърхността изплуват всякакви гадости.

— Често ли говориш със загадки? — сряза го тя.

Теламон сви рамене извинително.

— Леонид беше стар мошеник. Запознахме се в Миеза. Черния Клит ни обучаваше на бойно изкуство. Познаваш ли го?

— Едноокият мъж с лице като сбръчкана дюля?

Теламон се разсмя.

— Клит обичаше да се перчи. Понякога водеше гости, за да видим „истински войници“.

— А баща ти?

— Понякога, но това беше преди да се промени, да напусне войската и да ме отведе от Миеза, за да се уча за лекар. Та както и да е, Клит и баща ми Марголий бяха приятели. От време на време те водеха Леонид. Той наблюдаваше упражненията и крещеше: „Дръж меча си така! Дръж щита иначе!“

Теламон млъкна, когато звук на рог отекна из двореца — знак, че стражата се сменя.

— Леонид обичаше войната, но обичаше и парите — продължи той. — Мечтаеше да открие скрито съкровище. Вечер седеше с нас край лагерния огън и ни разказваше страшни истории за древни гробници, които крият баснословни богатства — Теламон вдигна дървената патица и сключи ръце около нея. — Когато бях в Египет и посетих Некропола на западния бряг на Нил, си мислех за Леонид. Стотици, може би хиляди гробове, пълни със съкровища, без да споменаваме зловещата Долина на Царете със скритите гробници на фараоните. Според слуховете тя е истинска съкровищница, пълна със злато, сребро и скъпоценни камъни.

— И мислиш, че Леонид е намерил нещо подобно тук?

— Да. Той нае Дома на Медуза, въпреки ужасното й име. Неговата част се би с Парменион, и когато персите се върнаха, Леонид и другарите му трябваше да се изтеглят набързо.

— И според теб, там има съкровище?

— Някога тази къща е била собственост на Кентавър, член на тайно общество на убийци в Ефес — Теламон сгъна пергамента. — Вероятно Леонид се е върнал там, за да търси скрито съкровище.

— Това не значи, че е бил убит.

— Не. Може да е станал от леглото, пиян като свиня, да е решил да претърси градината, а после да се е спънал и да се е удавил — Теламон млъкна, когато на вратата се почука.

Аристандър се вмъкна в стаята. Касандра моментално се отдалечи.

— Насаме с твоята червенокоса, а? — Аристандър пристъпи напред; малките му, издължени очи гледаха алчно и похотливо.

Касандра не му обърна внимание и отиде до малката ниша, в която се намираше ниското й легло, скрито зад тънък бял плат, провесен от една греда. Разтвори го и изчезна зад него.

— Тя не ме харесва — измърка Аристандър, докато сядаше на столчето до писалището на Теламон.