Читать «Безбожникът» онлайн - страница 52

— Малцина те харесват. Как е царят?

— Канеше се да иде на лов, но пристигнаха пратеници с дарове от други градове и съобщения, че се предават. Не е в добро настроение — Аристандър посочи пергаментите. — Откри ли нещо интересно?

— Нищичко — Теламон събра късчетата и ги пъхна в ръката на Пазителя на тайните. — Смятам, че Леонид е търсел скрито съкровище.

— Съгласен съм с теб — гласът на Аристандър прозвуча толкова небрежно, че веднага пробуди подозренията на лекаря.

— Има ли съкровище? — попита той. — В очите ти блести алчност.

— По всичко личи, че трябва да има — отвърна гадателят. — Затова Леонид се е върнал в Дома на Медуза.

— А претърсихте ли я?

Аристандър поклати глава.

— Ти си лъжец — подразни го Теламон.

Аристандър скри лицето си в ръце и се изкикоти.

— Бях там и огледах, но не открих нищо подозрително. Всяко открито съкровище — предупреди го той — принадлежи на царя. Е, денят напредва, а ме чака работа.

Стиснал пергаментите, Аристандър се изправи и отиде до вратата.

— Довиждане, Касандра — изгука той. — Със сигурност ще се срещнем пак.

И изчезна като котка в нощта.

Теламон въздъхна и отиде до малката кушетка, чиито странични облегалки имаха формата на седящи лъвове. Беше тапицирана със скъпа материя, украсена със сребърни ромбове и златни слънца. Той седна и се протегна.

— Не мога да понасям това гнусно създание! — прозвуча гласът на Касандра иззад завесата. — Вечно опипва косата и тялото ми.

— Иска да те омъжи за водача на Хора. Всички тези хубавци те обожават, Касандра.

Поток от ругатни посрещна думите му. Теламон се втренчи в тавана. Бялата мазилка беше напукана и мръсна.

Лениво се зачуди кой ли беше живял преди в тази стая. Може би Рабин? Погледът му се плъзна по корнизите. Сръчен майстор беше изваял ибиси и това му напомни за Египет. За Нил, който, подобно на зелена змия, се виеше из горещите пясъци; за бялата мраморна Тива с уютни къщи и високи палмови дървета, които хвърляха сянка върху прохладни басейни и тучни морави. Видя се там с Анула, голямата му любов, жрица от храма на Изида. Тя беше коленичила до него, около шията й имаше огърлица от червеникав халцедон, а от ушите й висяха скъпоценни камъни. Пищна перука, намазана с благовонни масла и прикрепена със златна лента, ограждаше красивото й овално лице с прекрасни светлозелени очи; пълните й устни се разтваряха за целувки.

— Колко обичаше да ме дразниш — прошепна Теламон.

Очите му засмъдяха от сълзи. Така ясно си спомняше този ден, един от празниците на Ибиса. Бяха се смели и разговаряли, яли и пили, а същата вечер, когато сенките се удължиха, Анула беше изнасилена и убита от един пиян и похотлив персийски командир, който беше решил, че е всемогъщ. По-късно Теламон го беше открил в една винарна и го беше убил с един удар на ножа право в сърцето. Лекарят се чудеше дали Анула наистина беше мъртва. Тя винаги твърдеше, че нейната „Ка“, душата й, ще отпътува на запад, отвъд далечния хоризонт, но ако нещо се случи, ще се върне при него. Той остро се изсмя. Тя не би дошла тук, не и в този град на интриги и убийства. Може би живееше само в неговата душа. Той извика в паметта си лицето й, докато заспиваше и се събуждаше на пресекулки.