Читать «Безбожникът» онлайн - страница 50

— Настроенията му често се променят — обясни Теламон, докато се изправяше. — Царят внезапно изпада в депресия или в екзалтация, но това е рядко. През повечето време е щедър и благороден.

— Може и да не е син на Филип — отвърна Касандра, — но Олимпиада му е майка. Накъде ще тръгнем сега? Кой е следващият град, който ще бъде опустошен и плячкосан?

Теламон я плесна по върха на носа и се върна на писалището.

— Каква е тази история с храма на Херакъл? — попита Касандра. — Носи се из целия град. Войниците казват, че кентавър влязъл вътре и избил всички.

— Не мисля така — отвърна Теламон. — Мъжете в храма на Херакъл са станали жертва на много хитър убиец. Съмнявам се дали някога ще разберем цялата истина.

— Но Александър иска да узнае какво е станало, нали? — подразни го Касандра. — Казват, че е бесен, защото е дал дума и не е могъл да я удържи. Чувства се унижен, подигран — Великият завоевател, който не може да контролира дори един гръцки град.

Теламон не й отговори. Беше се върнал в стаята, където с Касандра хапнаха хляб, сирене и грозде, поливайки ги с разредено вино. Един от писарите на Александър беше донесъл документите, взети от стаята на Леонид, придружени с бележка: тя напомняше на Теламон, че трябва да отиде при царя по-късно през деня, когато щеше да се срещне с някои от градските първенци.

— Какви са тези късчета пергамент? — попита Касандра. — Защо са толкова важни?

— Не би ли искала да се поразходиш в градината? — въздъхна Теламон. — Намери си някой войник, когото да дразниш или някой слуга, когото да задяваш.

— Не се задявам със слуги.

Касандра отново започна да чука билките. Теламон затвори очи и скръцна със зъби. Скоро тя щеше да започне да пее или да си свири с уста. Сякаш прочела мислите му, Касандра затананика приспивна песен все по-силно и по-силно.

— Леонид! — извика Теламон.

— О, добре, ще ми кажеш какво става — тя остави чукалото и скръсти ръце с разширени очи и престорена усмивка.

Теламон си пое дълбоко дъх и й разказа всичко за Леонид и Дома на Медуза — за характера му, за страстта му към виното и начина, по който явно се е удавил.

— Добре — промърмори Касандра и потри ръце. — Един македонски убиец по-малко! — тя не обърна внимание на предупредителния поглед на Теламон. — Кажи ми, господарю, какви са тези пергаменти, които жестокият паяк ти изпрати.

— Аристандър не е паяк.

— Краката му са като на паяк, затова ми завижда за моите. Мислиш ли, че ще ме покани на някоя от своите вечери? Когато се облича като жена, а онези главорези, които го придружават навсякъде, му пеят любовни песни.

— Тези пергаменти… — продължи Теламон, без да обръща внимание на избухването й.

— Да, господарю?

— Моля те, не ме наричай така.

Той стана и донесе пергаментите.

— Виж — лекарят премести хаванчето и чукалото, и разгърна документите на масата. — На някои има буквата „К“, която, предполагам, означава Кентавър. На други има три правоъгълника, свързани един с друг, а на трети — само два — той вдигна един от пергаментите. — На този пък са четири.