Читать «Безбожникът» онлайн - страница 49

Теламон стоеше в малката си стая в двореца, която гледаше към обляния от слънцето двор. Застанал на прозореца, той се взираше в малкия басейн долу. Фонтанът беше разрушен, когато войските на Александър бяха завзели двореца и сега водата бликаше от отворените тръби. Строителите на царя бяха обещали да го поправят, но Теламон знаеше, че имат прекалено много работа, за да се занимават с това.

— Жалко — промърмори той.

— За кое?

Касандра седеше на масата и стриваше билки в малка глинена купа.

— За фонтана.

Теламон примигна, когато две оси като малки крилати демони профучаха през отворения прозорец.

— Отвратителни са!

— Имат гнезда из целия дворец.

Лекарят се върна до писалището, донесено от друга стая; беше толкова малко, че тапицираният стол пред него изглеждаше като трон.

— Не са толкова страшни — Касандра отметна червената си коса, привърза я с панделка и приглади тъмната си роба. — Ужасно е горещо.

— Да не си пила червено вино? — попита Теламон. — Нали си чела Хипократ? Никога по обяд, особено в горещо време, защото зачервява кожата и те кара да се потиш.

Касандра прошепна нещо непристойно по адрес на Хипократ.

— Това пък какво беше? — попита Теламон.

— Той не е бил прав за всичко — зелените й очи просветнаха към лекаря. — Казал е, че в човешкото тяло има деветдесет и една кости.

— Не са ли толкова?

— Като прибавим ноктите, стават сто и единадесет — отвърна тя.

— Ноктите не са кости — възрази Теламон.

— Аз мисля, че са. Когато работех като храмова лечителка в Тива, лекарите винаги смятаха ноктите за кости и ги лекуваха по същия начин.

— Може и да си права.

Теламон взе няколко късчета пергамент от писалището.

— Какво става? — попита гневно Касандра. — Седяхме и си почивахме в градината, после царят те повика. Нямаше те часове наред и се върна с онзи миризлив и грозен Аристандър.

— На твое място не бих го казал пред него. Той използва най-скъпи благовония.

— Не можеш да скриеш миризмата на фъшкия с розова вода. Тя си остава фъшкия! — отсече Касандра. — Какво планира великият убиец?

Теламон стана. Увери се, че вратата е затворена, отиде и клекна до Касандра. Тя се обърна и примигна, стиснала чукалото като тояга. Очите й внимателно изучаваха мрачното смугло лице на лекаря, който я беше спасил от робство.

— Това винаги те вбесява, нали? — прошепна тя и се приведе към него. Теламон усети аромата на ментата и мащерката в глинената купа. — Александър — повтори тя тихо — е велик убиец. Той унищожи Тива, а след Граник не прояви милост към гръцките наемници, които се биха за Персия — Касандра размаха чукалото пред лицето на лекаря. — Ако е нужно и ти, и всеки, който наруши волята му, ще свърши или на кръста, или в двора за екзекуции. Той има необуздан характер и когато е пиян, е много опасен.