Читать «Безбожникът» онлайн - страница 32

— Ако е бил одраскан, отровата е била върху нокътя — заяви Теламон. — Със сигурност е бил отровен, но не знам от какво. Скованите му мускули и донякъде лицето, стиснатата челюст, цветът на езика, твърдият и подут стомах, бялата пяна по устните му, всички те говорят за отрова; змийска или от морска риба, или от екстракт на някое растение.

— Искам да говорим още за това.

Всички следи от тежкото пиянство и паниката бяха изчезнали от лицето на Александър. Той напомняше на Теламон малкото момче, с което беше учил в Академията на Аристотел в градините на Миеза. Всеки проблем вълнуваше Александър. Той обичаше да си играе със загадките като котка с мишка.

— Възможно ли е той да е бил убиецът? — попита царят. — Да е убил останалите и да е глътнал сам отровата?

— Възможно е — призна Теламон. — Но това повдига други въпроси. Първо, защо го е направил? Второ, как един слуга е убил осем здрави мъже? Трето, какво оръжие е използвал? Четвърто, какво го е издрало? Пето, защо е трябвало да вземе отрова?

Царят мълчеше.

— Има и други въпроси. Прислужникът на Демад се е казвал Сократ, нали?

Аристандър потвърди.

— Как е изгорил Сократ една от жертвите? Как е убил другите? Къде е било оръжието му? Как е преминал през пламтящите въглени и е свалил сребърната ваза? Какво е извадил от нея? В храма не намерихме нищо. И най-накрая — Теламон въздъхна, — ако Сократ е бил убиецът, как е смятал да обясни всичко, когато влязат войниците?

Въпросите му бяха посрещнати с изненадани погледи и свиване на рамене.

— Същият е проблемът — продължи лекарят бавно, — ако припишем убийството на коя да е от останалите жертви. — Едва ли изгорелият е убил всички, а после се е самозапалил.

— Звучи още по-абсурдно — заяви Александър, като се изправи и се протегна, докато ставите му изпукаха, — ако приемем, че някой е проникнал в храма.

— Това е невъзможно — отвърна Аристандър. — Никой не се криеше вътре. Претърсихме го до основи.

— Кой тогава ги е убил? — чудеше се Александър. — Как и защо? Къде са оръжията? Къде е отровата? Как убиецът е прекосил жаравата? — той седна и остро погледна Теламон. — Повтарям въпросите ти — значи не беше разхвърляно! Нямаше следи от борба? Нищо необичайно? Сигурен ли си, че храната и напитките не бяха отровни?

— Напълно!

— Въпроси! Въпроси! — царят прехапа устни. — Нямаше ли нещо необичайно? — той вдигна ръка към лицето си и прогледна през разперените си пръсти към Теламон.

— Един от стражите твърди, че през нощта, докато патрулирал, доловил миризма на изгоряло, но може просто да си внушава. Дори да беше истина, в Ефес имаше много огньове и много хора изгоряха.

— Нещо друго?

— Един от пазачите каза, че доловил миризма на коне като тази, която се носи от конюшните.

— Значи отново се връщаме към кентаврите — обади се Аристандър надуто. — Знаеш легендата, господарю, били са полухора-полуконе. Кентаврите имат копита и остри нокти на ръцете. Могат да издишат пламъци и кръвта им е отровна. Движели се, заобиколени от отровни оси.

— А можели ли са да минават през камък и зидария? — попита Теламон.