Читать «Без светлина» онлайн - страница 298

Горещината в задната стаичка на хангара се засилваше още повече от тежкия неподвижен въздух. Нямаше никаква циркулация и всичко, до което Грейвър се докоснеше, полепваше по него. Подобно на Ремберто, той беше свалил сакото си и беше навил ръкавите на ризата до лактите и щом пипнеше някоя кутия или дъска, по потните му ръце оставаше пласт мръсотия. По гърдите му се стичаха струйки пот, оставящи върху ризата дълги и тъмни петна. В мъждивата светлина той погледна Мъри, който беше свалил бялата си тениска заради голямата й видимост. Едрите му гърди и ръце му придаваха вид на гладиатор, докато стискаше стария си сигурен пистолет, калибър 45, а ръцете му бяха леко дръпнати встрани.

После Грейвър погледна Ласт, който бършеше чело с ръкава на скъпото си ленено сако, обръщайки очи. Ласт се справяше добре. Грейвър имаше тайни опасения, задето му даде пистолет и отговорна роля, но по този начин, без да изразява съмнения пред Мъри и Ремберто, той негласно гарантираше за неговата надеждност в затруднение. Разбира се, нямаше представа дали наистина може да се разчита на Ласт при затруднение, но Грейвър вече беше поел твърде много рискове, а му трябваше още един човек — и още един пистолет — откъм неговата страна на това уравнение.

Пазачът отново сглоби оръжието си, запали цигара, която остави да виси от устните му, дръпна ципа на панталоните си и уринира върху сухата трева край пистата.

Тъкмо Грейвър вече започваше да се чуди дали нещо се е объркало, когато бръмченето на „Муни“ на Марисио Ландроун се долови в далечината. Щом го чу, пазачът си свърши работата, вдигна ципа на панталоните си и тръгна още по-нататък, гледайки в небето. Подобно на Пейс, Ландроун прелетя ниско над хангара и се насочи към залива. Пазачът бързо влезе в хангара, отиде до електрическото табло до вратата, щракна лампите за навън и после застана край пистата да наблюдава приземяването.

Докато пазачът съсредоточено следеше идващия самолет, Грейвър кимна на Мъри, който се измъкна от вратата на стаичката и даде сигнал на Ремберто. Двамата отидоха в противоположни краища на хангара, Ремберто — отляво на камионетката спрямо канцеларията, а Мъри — откъм дясната страна. Всеки от тях се скри зад предмет от оборудването, предварително избран, който щеше да им осигури само временно прикритие. Ако някой решеше да огледа наоколо, дори само бегло, нещата щяха да се развият много бързо. Във всеки случай, така щеше да бъде и ако всичко станеше според плана им.