Читать «Без светлина» онлайн - страница 297

Двата приглушени изстрела бяха потресаващи, бързите тъпи звуци не съответстваха на произведения ефект, при който мигновено пръсна кръв от гърбовете на двамата, поваляйки ги едновременно на земята.

Грейвър почувства как Мъри и Ласт потръпнаха от двете му страни, а умът му мигновено взе решение да не предприема нищо. Сега нямаше смисъл да застрелят пазача. Те не можеха да предотвратят двете убийства, които току-що видяха с очите си. Ако бяха предвидили това и ги бяха предотвратили, тогава би било оправдано да го застрелят. Но сега той им беше по-нужен, ако е жив. Грейвър беше благодарен за добрата подготовка на Ремберто. Някой друг на негово място веднага би застрелял пазача.

Затова те просто наблюдаваха как пазачът прехвърли узито през рамо, влезе в хангара и изгаси лампите навън. После пак излезе, хвана клиента за краката и го завлече зад ъгъла на хангара. След малко замъкна там и тялото на шофьора по същия начин. Когато се върна, взе един градински маркуч, навит край вратите на хангара, завъртя пожарния кран, с който маркучът беше свързан и започна да отмива обилната кръв пред входа.

78.

Шейсет и петфутовия „Сфинкс“ се полюляваше леко в топлите води на Гълфстрийма. Хидропланът беше заминал, а Калатис и Джейл седяха на палубата с бинокли, подпрели крака на парапета, и гледаха към точно определени координати на северозапад. Районът, който наблюдаваха, беше на петнайсет мили от брега, а можеше да бъде и на хиляда и петстотин мили оттам. Беше на затънтено място и изобщо не би съществувало, ако някой не бе начертал координатите му върху карта, за да го определи. Зад тези триста и шейсет градуса нямаше нищо, освен пустота и тъмнина, и една посока можеше да бъде всякаква посока; беше празно, без граници, без каквото и да е значение или връзка.

Калатис провери колко е часа и после отново се загледа в онази единствена посока, която според навигаторските карти беше правилната. Вдигна бинокъла си. Около тях цареше безмълвие. Чуваше се само лекият плисък на вълните по корпуса на „Сфинкс“.

Изведнъж се появи ярък блясък точно пред погледа на Калатис.

— Господи! — каза той. — Ето го. Точно. По дяволите, по-точно, отколкото очаквах. Дори не чух самолета.

Той свали бинокъла, наблюдавайки огненото кълбо, голямо колкото портокал, на фона на звездното нощно небе.

— Колко надалече е това? — попита Джейл, вдигайки своя бинокъл, за да го види по-ясно.

— Не знам — рече Калатис и пак насочи бинокъла. — Една миля. Може би около една миля.

Огненото кълбо бързо угасна, оставяйки послеобраза си сред звездите.

— Това е Пейс — каза Калатис. — Първите тринайсет милиона са в камиончето.

79.

Пазачът се върна в хангара и застана зад камионетката. Беше извън полезрението на Грейвър, но това, което правеше, не продължи дълго. Скоро той затвори и двете врати и ги заключи. Ала не затвори вратите на хангара. Всъщност дори постоя навън, точно до мястото, където бе застрелял преди малко двамата мъже, занимавайки се със своето „Узи“. Като че ли проверяваше оръжието, което сепна Грейвър. Веднага щом пристигнеше следващият самолет, Грейвър щеше да си има работа с двама въоръжени мъже. Сега беше идеалният момент да намали този риск наполовина. Но ако го стореше, нямаше как да разбере дали този мъж имаше някаква роля или не — нещо като сигнал или знак, че всичко е чисто — при приземяването на следващата пратка. А Грейвър искаше тази следваща пратка точно там, в камионетката пред него, подобно на първата. Затова чакаше.