Читать «Без светлина» онлайн - страница 300

По лицето на Мъри се четеше изненада. Съдбата на Еди Редън беше разгорещено обсъждана, докато планираха акцията преди няколко часа. Те всички искаха последната партида пари, но Мъри настояваше да я вземат от летище Хоби, където трябваше да бъде предадена на Редън и натоварена на неговия самолет. Но за да се изпълни това, налагаше се един от тях да отиде с Редън и да поеме отговорността да реквизира пратката без ничия помощ. Мъри твърдеше, че това може да бъде извършено само от един човек, използващ предимството на внезапното нападение. Грейвър не беше толкова сигурен и освен това не искаше да се лиши от този човек тук, в Бейфийлд, ако се окажат в много по-различна ситуация от предвижданата. Според плана им те вече се бяха лишили от Нюман заради акцията им с Ледет над Лас Копас с осветителните ракети.

Грейвър настояваше да изпратят Редън сам. След дълъг разговор насаме с пилота, през който Грейвър му се закани, че ако той изчезне — със или без парите, Грейвър ще го преследва до дупка, и същевременно го увери, че ако Редън им помогне, той, Грейвър, ще направи всичко възможно, за да му бъде даден най-добрият шанс, когато това приключи. Грейвър чувстваше, че си заслужава да рискуват с Редън. Мъри се закле, че никога повече няма да видят червеното му рачешко лице, ако го оставят да отлети със своя „Пилат“.

Изведнъж „Пилат“ изфуча ниско над тях в посока към залива.

— Не мога да го повярвам — възкликна Мъри.

— Няма време да преместим това нещо през пистата до другия хангар — извика Грейвър, трескаво помагайки на Ласт и Ремберто да изправят тримата мъже и да свържат с белезници ръцете им отзад. — Свържи ги с гръб един към друг и ги закарай в склада — бързо нареди той на Ласт, а после хукна вътре в хангара и включи лампите на пистата, които току-що бе загасил.

Ремберто вече изтегляше един от мъртвите пазачи зад ъгъла в тъмнината, а Мъри хвана другия. Двете тела оставиха кървави следи след себе си. Грейвър изтича до задницата на самолета и вдигна опашката. В това време се върнаха Ремберто и Мъри, всеки хващайки челния ръб на двете крила, и започнаха да избутват самолета към пистата. Когато освободиха завоя от крилата, Грейвър завъртя опашката и те успяха да придвижат лекия самолет покрай четирите трупа към тъмните треволяци между двата хангара.

Грейвър отново хукна към входа на хангара, грабна градинския маркуч и започна да отмива кръвта. Едно мокро петно пред хангара нямаше да изглежда съмнително, за разлика от едно кърваво.

Грейвър имаше усещането, че това е сън. Боже мой. Не можеше да повярва, че току-що позволи двама мъже да бъдат убити заради слабата надежда да хване човека, за когото те работеха. Сега, докато измиваше кръвта, изведнъж му се повдигна и устата му се изпълни с жлъчка. Той се наведе и я изплю върху цимента, мъчейки се да се сдържи, докато я миеше с маркуча. Лицето му гореше и той едва устояваше на силното и смущаващо гадене.

Дочу приближаването на „Пилат“ откъм морето, точно когато Ремберто и Мъри се върнаха пред хангара.