Читать «Без светлина» онлайн - страница 296

Пазачът кимна безизразно и се огледа, докато пилотът — Уейд Пейс, напомни си Грейвър — слезе, последван от мъж, който навярно беше вторият пилот, а след него по тясната стълба неуверено тръгна мъж в делови костюм.

Пейс се приближи до камиона и надникна вътре.

— Имам осем сандъка — рече той.

— Добре, чудесно. Изнесете ги и аз ще ги наредя тук отзад.

Пейс се обърна към пазача, който сега стоеше до вратата на самолета. Пазачът също го погледна.

— Действайте — каза пазачът и врътна глава към стълбата на самолета.

— Може да ни потрябва помощ — рече Пейс.

Пазачът наклони главата си, искайки да каже „лош късмет“ и провери заглушителя на узито, сякаш за да се увери, че е наред.

Пейс се поколеба, все още гледащ пазача, после се обърна и тръгна към стълбата на самолета.

— Искам да се обадя на Калатис за това — каза клиентът, застанал неловко до вратата на хангара. Очевидно беше много нервен, едната си ръка беше подпрял на хълбока, а с другата бършеше лицето си. — Такова нещо не се е случвало преди. Това е дяволски далече от Мексико.

— Не можем да рискуваме с радиовръзка оттук — рече пазачът. — Сигурността е изключително важно нещо за мистър Калатис. Той знае какво прави.

На клиента му стана ясно, че не може да настоява, за каквото и да е. Ако точно в този момент му крадяха парите, той не беше в състояние да направи абсолютно нищо и щеше да има късмет, ако не го застреляха. Ако не ги крадяха, ако това беше основателна мярка заради сигурността, тогава той би следвало да си държи устата затворена и да не си разваля отношенията с хората, които се мъчат да опазят парите му.

Пейс изруга и се качи в самолета. След малко той започна да подава банкерските сандъци на втория пилот. Клиентът ги наблюдаваше. Очевидно не му идваше на ум, че може да помогне, или по-скоро си мислеше, че не е негова работа. Никой нищо не продума, докато Пейс не подаде и последния сандък на втория пилот, който го замъкна до камионетката, тръсвайки го на тапицирания под до задната врата.

— Това е всичко — каза Пейс и слезе по стълбата. — Ние потегляме.

— Помните ли какво трябва да направите? — попита пазачът.

— Смятам, че ще се справя — рече Пейс, вбесен от грубия и надут пазач.

— Имате координатите… излизате на петнайсет мили в морето и после можете да си правите каквото си щете.

— Да тръгваме — каза Пейс на втория си пилот и двамата бавно избутаха самолета от входа на хангара към тъмнината на пистата.

На слабата светлина, идваща откъм камионетката, Грейвър едва различаваше силуетите на пилотите, които се качиха отново в самолета и прибраха стълбата. След малко двигателят на самолета заработи и Пейс увеличи оборотите му, докато започна да вие, задържа така за минута, после придвижи задкрилките, за да обърне самолета и тръгна към края на пистата. Там изви за излитането, двигателят ускори още оборотите и самолетът се втурна стремително по пистата, откъсвайки се от земята над водата, в посока към залива, откъдето бе дошъл.

Пазачът, шофьорът и клиентът стояха край осветеното от камионетката място и гледаха как самолетът изчезва към звездите, а после пазачът се обърна, вдигна своето „Узи“ и застреля другите двама мъже.