Читать «Без светлина» онлайн - страница 14

Разузнавателният отдел в полицията се отличаваше от останалите по една съществена особеност: извършените вече престъпления не представляваха интерес за него. Вместо това, той се занимаваше с превантивна дейност, неговата цел беше да открива криминалните тенденции и да предоставя на специалистите оценки на тези тенденции, събирайки информация за хора и организации, за които или се знае, или се подозира, че са свързани с криминални действия, или които предвещават, планират, организират или финансират криминални дейности.

Тук ключовата фраза беше „заподозрян“. Това беше началото на безброй неприятности. Подозрението означаваше отговорност, която беше деликатна като нитроглицерин. Тъй като според закона офицерите от разузнаването имаха пълномощия да действат според подозренията си, подразбираше се, че тези техни действия са напълно отговорни. Беше им дадена значителна свобода на действие, когато определяха обекта на „събиране на сведения“. (Терминът „шпиониране“ се смяташе за прекалено груб, макар че според много хора той по-честно характеризираше вътрешната разузнавателна работа.)

Служителите от разузнаването често събираха информация за хора, които на пръв поглед нямаха вид на замесени в криминална дейност. Затова досиетата на разузнаването винаги съдържаха твърдения и слухове, които бяха в процес или на потвърждение, или на отхвърляне. Такава информация наричаха „суров материал“.

Поради тази причина досиетата бяха много деликатни. В действителност всеки разузнавателен отдел работеше в атмосферата на предполагаемо неодобрение. Ако насъбраният суров материал биваше накрая потвърден и последвалата разузнавателна дейност се използваше, за да парира криминалната дейност, тогава тяхната работа се считаше за убедително успешна. Беше оправдала съществуването си.

От друга страна, ако впоследствие суровият материал се окажеше неверен, тогава цялата информация се изчистваше от разузнавателното досие. Но докато тези твърдения се намираха в процес на оценка, на практика. Разузнавателният отдел държеше досие с недостоверна информация за лица или организации, които бяха напълно невинни. В очите на много хора това представляваше явно нарушаване правото на индивида на личен живот и подобно нарушаване едва ли можеше да бъде оправдано с другите успехи на системата.

Точно заради това досиетата на разузнаването се считаха за неприкосновени от служителите, отговарящи за тях. Смяташе се, че суровите данни са нестабилни и позволяват злоупотреби, затова беше позволен достъп до тях само на онези хора, познаващи и разбиращи условията, при които е била събирана информацията. Обаче тази строго ограничаваща опека върху досиетата на Криминалното разузнаване създаваше един информационен елит, и както става при всяка привилегирована група, към Отдела по криминално разузнаване често имаше неприязън. Самият той беше под непрестанно подозрение от страна на хората извън него.