Читать «Балът на глупците» онлайн - страница 125

Клеър се озърна за оръжие. Спря се на една вилица, паднала от масата и я заби в ръката на Исандре. Вампирката изскимтя, изскубна вилицата, сключи ръка около гърлото на Клеър и я наведе назад над масата. Клеър не можеше да диша. Мяташе се и се извиваше под желязната хватка на Исандре, опитвайки се да се измъкне, но напразно.

Тя умираше.

Оливър се стовари върху Исандре с летящ скок. Хвърли я върху Бишъп и двамата полетяха към пода. Преди да се строполят, Оливър сграбчи Клеър за китката и я повлече към стъпалата, но тя не се движеше достатъчно бързо за него. Той я грабна в прегръдките си и светът около тях се размаза.

Вампирска скорост.

Писъците се превърнаха в далечен шум, Клеър чу трясък и вой на сирени, а сетне — нищо.

Странно бе да се чувства в безопасност в обятията на Оливър.

* * *

Когато Клеър се събуди, главата й беше в скута на Шейн, а той галеше косата й. Чу приглушено мърморене на гласове.

— Какво… — Гърлото я болеше. Болеше я много. И гласът й звучеше странно.

— Хей — усмихна й се Шейн. Не изглеждаше наред, тази усмивка. — Не говори. Ние сме у дома, залостили сме се отвсякъде. Всичко е наред.

Тя се съмняваше в това. Продължаваше да чува отвън воя на сирените на колите, профучаващи по улицата. Гласове в къщата, доста гласове. Опита се да седне, но Шейн я натисна обратно.

— Сам е горе с Амели, в стаята за отдих. — Така Шейн наричаше тайното леговище на Амели. — Градът е блокиран. За Бишъп изглежда работят доста хора. Има много изненади. Явно е бил доста зает да набира съмишленици.

"Кой е тук?", попита беззвучно момичето.

— Ами, за тази вечер имаме гости — отвърна той. — Не можаха да се приберат по домовете си, затова намериха убежище тук. Баща ти и майка ти също са в къщата…

И те наистина се появиха, като избутаха Шейн от нея. Майка й плачеше, докато милваше лицето на Клеър. Баща й се държеше по-стоически, но лицето му бе зачервено, а челюстите здраво стиснати.

— Как си, хлапе? — попита той.

— Добре — прошепна тя и посочи към тях.

— Ние сме добре, скъпа — увери я майка й и я целуна по челото. Все още бе облечена в дългата бяла рокля, но ангелските криле изглеждаха измачкани и изкривени. — Когато Оливър те доведе, си помислих… помислих си, че е твърде късно. Помислих…

Помислили са, че е мъртва. Клеър се почувства виновна, макар че всъщност припадъкът не беше по нейно желание.

— Добре съм — успя да отрони. Опита се да преглътне и откри, че това не е просто лоша идея; беше ужасна идея. Закашля се. От това я заболя още повече.

Пълна трагедия.

— Оливър? — прошепна девойката. Баща й кимна към някакво място зад дивана, където я бяха сложили да легне.

— На телефона е — обясни той. — Той е от тези, които поемат нещата в свои ръце, нали?

Светлините в къщата угаснаха и хората се разпищяха. Почти веднага светнаха фенерчета; Ева, Шейн и Майкъл винаги ги държаха подръка.

— Успокойте се — заговори Майкъл. — Всички да се успокоят. Къщата е сигурна.

Нищо не е сигурно, когато Бишъп е наоколо, искаше да му каже Клеър. Исандре и Франсоа вече бяха идвали тук и ако поискат, пак можеха да влязат. Унинието я налегна, плътно и тежко. Ако в къщата имаше призраци — различни от този, който беше някога Майкъл — тази вечер щяха да нахлуят с пълна сила, привлечени от страха и яростта.