Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 80

Корветата влезе в гаража, чиято двойна врата беше широко отворена. Вътре имаше само разхвърляни градински инструменти, една тревокосачка и работна маса, която сигурно не бе използвана с десетилетия. Джордино загаси двигателя и се обърна към Пит.

— Е, и сега какво?

Отговорът дойде, когато вратите зад тях се затвориха автоматично. Секунди по-късно част от пода на гаража започна бавно да спуска колата. Освен едва чутото бръмчене на елеватора спускането вървеше безшумно. Пит се опита да изчисли скоростта на спускането и разстоянието, но наоколо цареше пълен мрак. След около три метра по неговите изчисления елеваторът плавно спря и в същия миг блесна редица от лампи. Бяха се озовали в не много голям бетонен паркинг, запълнен от няколко коли. Джордино паркира корветата на свободното място между тюркоазния „Чероки“ с изписано на предните врати НЮМА и една лимузина „Крайслер“. Нямаше съмнение, че с джипа беше пристигнал адмирал Сандекър. Негово беше изискването всички превозни средства на НЮМА да бъдат с предно предаване и пригодени за извънградско шофиране при най-лоши условия.

Охранител от морската пехота стоеше до метална врата.

— Мисля, че колата ни ще е на сигурно място тук — смънка Джордино, — или да я заключа?

— Някакво вътрешно чувство ми подсказва, че тя няма да мръдне оттук — отвърна Пит.

Двамата излязоха от колата и тръгнаха към униформения охранител с трите нашивки на сержант на ръкавите си. Той им кимна и ги поздрави.

— Вие трябва да сте Дърк Пит и Албърт Джордино. Само вас чакаме.

— Няма ли да поискате да се легитимираме? — попита Джордино.

Сержантът се усмихна.

— Запомних добре снимките ви. Да разпозная кой кой е от вас двамата, е все едно да сравнявам Джо Пеши и Клинт Истууд. Не е трудно да ви различи човек.

Той натисна един бутон до вратата и тя се плъзна настрани, разкривайки къс коридор, задънен с друга метална врата.

— Като стигнете вътрешната врата, застанете за малко неподвижни, докато охранителят от другата страна ви разпознае на камерата за наблюдение.

— Той няма ли ви доверие? — попита Джордино.

Охранителят отвърна троснато:

— Въпрос на по-голяма сигурност.

— Тия не се ли престарават? — измърмори под носа се Джордино. — Можехме спокойно да резервираме две сепарета в „Тако Бел“ за това съвещание.

— Бюрократизмът издига в култ потайността — отбеляза Пит.

— Там поне щях да си поръчам една тортила — довърши мисълта си Джордино.

Двамата бяха пропуснати през вратата в просторна зала, постлана с килим, чиито стени бяха покрити с драперии, за да приглушават акустиката. Шестметрова заседателна маса във формата на бъбрек почти изпълваше помещението. Огромен екран заемаше цялата отсрещна стена. Залата беше приятно осветена и уютна. Няколко мъже и една жена бяха насядали около масата. Никой не стана при появата на Пит и Джордино.

— Закъсняхте. — Това бе изтъкнато от адмирал Джеймс Сандекър, шефа на НЮМА.