Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 78

— Нацистите наричаха своята страна на мечтите Третия райх.

— За щастие почти всички нацисти от онова време са мъртви — отбеляза Пит. — И Третият райх умря заедно с тях.

— Някога учил ли си немски? — попита Гън.

Пит поклати глава.

— Единствените думи, които знам, са: я, найн, ауфвидерзеен.

— Значи не знаеш, че „Третият райх“ в превод на английски означава „Третата империя“.

Пит се напрегна.

— Искаш да кажеш, че това са банда неонацисти?

Гън тъкмо отвори уста, за да отговори и бе възпрян от силен шум като от излитащ изтребител. Само след миг последва оглушителен стържещ звук на метал и в хангара блесна оранжев пламък, който бързо изчезна през най-отдалечената стена. Две секунди по-късно взрив разтърси хангара и балконът от ковано желязо потрепери. От металния таван се посипа прах и се слегна върху блестящите коли. След заглъхващия грохот от взрива настъпи злокобна тишина.

Тогава започна продължителна пушечна стрелба последвана бързо от нова, по-приглушена експлозия.

Пит пръв се окопити.

— Пак ония гадняри! — изсъска той.

— Какво, за бога, стана? — попита смаяният Гън.

— Копелета такива! Хвърлиха граната в хангара. Спаси ни единствено това, че тя не избухна. Бойната глава проби едната гофрирана стена и излетя през другата, без детонаторът в носа й да улучи някоя от масивните носещи колони.

Вратата на хангара се отвори и двамата охранители се втурнаха вътре и се заковаха на място в подножието на витата стълба.

— Ранени ли сте? — попита единият.

— По-скоро сме поразтърсени — отвърна Пит. — Откъде дойде всичко това?

— Ръчна граната бе изстреляна от хеликоптер — отвърна охранителят. — Съжаляваме, че го допуснахме толкова близо. Бяхме подведени от опознавателните му знаци на една местна телевизионна станция. Но след това открихме огън срещу него и го свалихме. Падна някъде в реката.

— Добре сте направили — похвали ги искрено Пит.

— Вашите приятелчета явно харчат с широка ръка.

— Очевидно имат достатъчно пари, за да ги пилеят на вятъра.

Охранителят се обърна към партньора си.

— Ще трябва да разширим периметъра си — и обходи с поглед хангара. — Има ли щети? — попита той Пит.

— Само две дупки в стените, достатъчно големи, за да влизат през тях хвърчила.

— Ще се погрижим да бъдат поправени незабавно. Нещо друго?

— Да. — Гневът на Пит стана неудържим, докато оглеждаше скъпите си, потънали в прах коли. — Моля ви, повикайте и някое от звената по поддържане на чистотата.

— Май ще трябва да си помислиш за проекта в Тихия океан — обади се Гън.

Пит като че ли не го чу.

— Третия райх, Третата империя… Които и да са те, направиха огромна грешка.

— Така ли? — Гън оглеждаше треперещите си ръце така, сякаш принадлежаха на другиго. — И каква е тази грешка?

Пит вдигна поглед към зеещите, назъбени дупки в стените на хангара. Матовозелените му очи святкаха с дива омраза, омраза, каквато Гън бе виждал най-малко четири пъти по други поводи, и той неволно потръпна.

— Досега само лошите момчета се забавляваха — рече Пит с крива усмивка. — Вече дойде моят ред.

13.

Преди да си легне, Пит провери лентите на камерата му за наблюдение и установи, че охранителите си бяха свършили работата. Ръководейки се по картите на подземната дренажна система на летището, те бяха открили широка бетонна тръба с диаметър два и четирийсет метра, която отвеждаше дъждовните и снежни води от летищните писти, пътеките за рулиране и терминалните площи. Тръбата минаваше на трийсетина метра от хангара на Пит. На един вход за поддръжка, незабележим от високите плевели, охранителите бяха монтирали добре замаскиран наблюдателен пост.