Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 81

Нисък, но атлетически сложен, с яркорижа коса и брадичка а ла Вандайк, адмиралът имаше властни студени сини очи, от които нищо не убягваше. Той винаги беше нащрек като леопард, спящ под дърво с едното око отворено, който знае, че рано или късно плячката ще падне в ръцете му. Беше сприхав и рязък, но ръководеше НЮМА като великодушен диктатор. Сега той посочи към мъжа, седнал от лявата му страна.

— Не вярвам вие двамата да познавате Кен Хелм, специален агент на ФБР.

Сивокосият човек, облечен в делови костюм, със замислени кротки лешникови очи, който ги гледаше над очилата си за четене, се надигна леко от стола си и протегна ръка.

— Господин Пит, господин Джордино, много съм чувал за вас.

Което значи, че е прочел внимателно личните ни досиета, помисли си Пит.

Сандекър се обърна към мъжа вдясно от него.

— А това е Рон Литъл. Рон има странно звание в Централното разузнаване, но няма да познаете какво.

„Заместник-директор“, беше първата мисъл, която мина през ума на Пит.

Мъжът имаше кафяви като на породата коли очи и лице с дълбоки бръчки и кротко изражение, издаващо средна възраст и голям опит. Той само кимна.

— Господа.

— Другите ги познавате — довърши Сандекър, обръщайки се към останалите край масата.

Руди Гън трескаво си водеше бележки и не си направи труда дори да вдигне поглед.

Пит се приближи зад Пат О’Конъл, сложи ръка върху рамото й и прошепна в ухото:

— Стана по-скоро, отколкото си мислеше.

— Обожавам мъжете, които изпълняват обещанията си. — Тя го потупа свойски по ръката, без да се притеснява от останалите. — Ела да седнеш до мен. Малко ме плашат всички тия важни правителствени особи.

— Уверявам ви, доктор О’Конъл — обади се Сандекър, — че ще си тръгнете от тази зала, без да е паднал косъм от главата ви.

Пит издърпа стол до нейния и седна, а Джордино се настани до Гън.

— Изпуснахме ли нещо съществено? — попита Пит.

— Доктор О’Конъл ни разказа за черепа и подземната камера — отвърна Сандекър, — а Кен Хелм тъкмо се готвеше да ни запознае с доклада върху първоначалните резултати от аутопсията на труповете, изпратени от Телърайд.

— Няма много за казване — заговори бавно Хелм. — Трудно беше да се стигне до положителен резултат само по зъбите им. Предварителните изследвания предполагат, че зъбите им са правени от южноамерикански зъболекари.

Пит изрази съмнение.

— Нима вашите хора могат да различават зъботехниката на различните страни?

— Добрият лекар по съдебна медицина, специализирал в тази област, често може да назове дори града, където е правена пломба.

— Значи те са от чужда националност — отбеляза Джордино.

— Направи ми впечатление, че английският им е малко странен — каза Пит.

Хелм го погледна над очилата си.

— Наистина ли?

— Беше перфектен, без американски акцент, макар и двамата да говореха носово като в Ню Ингланд.

Литъл записа нещо в жълтия си бележник, после заговори:

— Господин Пит, командир Гън ни осведоми, че убийците, които сте задържали в Телърайд, са се представили за членове на Четвъртата империя.

— Която нарекоха още „Новата съдба“.