Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 79

На Пит му мина през ума да им занесе кафе и сандвичи, но бързо отхвърли тази мисъл. Щеше да е неразумно от негова страна да компрометира умелото им прикритие.

Току-що се беше облякъл и закусил набързо, когато един камион, натоварен с материали за поправяне на стените на хангара, спря отпред на пътя. Зад него спря друг товарен автомобил без опознавателни знаци и от него слязоха няколко жени в работни комбинезони. Охранителите не се показаха, но Пит знаеше, че те зорко наблюдават сцената. Един от работниците се приближи до него.

— Господин Пит?

— Да.

— Ще влезем вътре, ще поправим щетите, ще почистим и ще си тръгнем възможно най-бързо.

Пит загледа с благоговение как мъжете започнаха да разтоварват стари ръждясали гофрирани ламаринени листове, които съвсем наподобяваха на стените на хангара.

— Откъде ги намерихте? — попита той.

— Може и да се изненадате, но правителството следи да не се пилеят материалите от стари сгради — отвърна ръководителят на групата. — Това, което виждате, е от покрива на стар склад, намиращ се на Капитолийския хълм.

— Значи правителството ни се оказа по-полезно, отколкото очаквах.

Той остави хората да си вършат работата и вече се канеше да се качи зад волана на тюркоазния на цвят джип „Чероки“ на НЮМА, когато една черна корвета „Стинг Рей“ спря на пътя. От прозореца на пътническата седалка се подаде главата на Джордино.

— Няма ли да тръгнеш с мен? — подвикна той.

Пит затича в тръс до колата, качи се, сгъна крака и се настани на кожената седалка.

— Не ми каза, че ще се отбиеш.

— Съобщиха ми да отида на същото място, където ще ходиш и ти в осем часа. Затова реших да мина да те взема.

— Ти си страхотен, Ал — подметна весело Пит. — Не ме интересува какво говорят другите за теб.

Джордино отби от Уисконсин авеню по малка странична улица в Глоувър парк близо до Военноморската обсерватория. Късата уличка беше засенчена от вековни брястове и на нея имаше само една-единствена къща, скрита зад висока ограда от жив плет. Никакви паркирани коли, никакви хора по тротоарите.

— Сигурен ли си, че по тази улица трябваше да завием? — попита Джордино.

Пит погледна напред през предното стъкло и посочи:

— Да, и тъй като няма други къщи, значи това трябва да е мястото.

Джордино отби във втория вход на кръглата алея за коли и продължи по нея към гърба на къщата, вместо да спре под навеса на предната врата. Пит огледа триетажната тухлена постройка, докато Джордино караше към залепения за гърба й гараж. По всичко личеше, че къщата е била построена за някоя важна и заможна особа след Гражданската война. И тя, и площите около нея изглеждаха безупречно поддържани, но завесите на прозорците бяха спуснати, сякаш обитателите й бяха заминали за дълго време.