Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 64

— Като се започне с едноклетъчните водорасли, които виреят по долната страна на ледените блокове — изрази познания Иви.

— Научили сте си урока — усмихна се Гилеспи. — Без водорасли за вечеря няма да има крил — едни малки скаридоподобни организми, които на свой ред осигуряват прехранването на всяко животно и риба в тези южни води, от пингвините до китовете и другите морски бозайници.

— В тях включвате и тюлените, нали?

— Точно така.

Иви отмести поглед към залива Окума, който разделяше Ледената бариера Рос и полуострова Едуард VII.

— Как се нарича онази планинска верига на юг?

— Рокфелер. Тя е разположена между планините Фрейзиър и Нилсън.

— Красива гледка — отбеляза Иви, възхищавайки се на заснежените върхове, които блестяха под яркото слънце. — Мога ли да използвам бинокъла ви?

— Разбира се.

Иви фокусира обектива върху комплекс от големи постройки, издигащи се покрай висока като кула сграда, само на три километра на юг от кораба, в една закътана част на залива Окума. Различи аеродрум зад постройките и бетонен кей, навлизащ в залива. Голям товарен кораб бе вързан за кея и се разтоварваше от висок кран.

— Онова там, в основата на планината Фрейзиър, изследователска станция ли е?

Гилеспи се вгледа в посоката, накъдето бе насочен бинокълът.

— Не, това е минно съоръжение, притежавано и експлоатирано от един голям конгломерат, чието седалище е в Аржентина. Те вадят минерали от морето.

Иви свали бинокъла и се обърна към капитана.

— Не знаех, че това е възможно.

— Научих от нашия геолог Боб Марис, че те разработвали нов начин за извличане на злато и други ценни минерали от морската вода.

— Странно, че за първи път чувам за това.

— Операцията им е много поверителна. Повече от това не можем да се приближим дотам, тъй като патрулните им катери ще ни прогонят. Но се носи слух, че вършат тази работа чрез нов научен метод, наречен нанотехнология.

— Защо са дошли в толкова отдалечен район като Антарктика? Защо не го изпробват край някой бряг или пристанище, където има лесен достъп до транспорт?

— Според Марис замръзналата вода концентрира морската сол и я изтласква в по-дълбоки води. Изкопните работи стават по-ефикасни, когато солта се премахне… — Капитанът млъкна и огледа ледения блок оттатък носа. — Извинете, госпожице Тан, но право пред нас се появи айсберг.

Айсбергът се издигаше от плосък паков лед като пустинно плато, покрито с бяла пелена. Стръмните му стени се показваха на височина над трийсет метра от морската повърхност. Ослепително ярък поради слънцето и съвършено ясното небе, айсбергът изглеждаше девствен и неопетнен от човек, животно или растителен свят. „Полар сторм“ се приближи до леденото възвишение от запад и Гилеспи нареди на кърмчията да постави кораба на автоматично управление по курс към най-близкия му край. Кърмчията сръчно заборави с ръчките и бутоните на широкия команден пулт и насочи ледоразбивача под ъгъл седемдесет и пет градуса наляво спрямо айсберга, като в същото време наблюдаваше и ехолота за някой подводен издатък от ледения блок. Корпусът на ледоразбивача беше построен така, че да издържа на силен удар от плътен лед, но Гилеспи не искаше да причинява дори най-незначителна щета на стоманената му обшивка.