Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 62
Клайв Къслър
— Я виж ти, това бил моят приятел мотоциклетистът! Как е вратът ти?
Смутеният убиец повдигна глава и се изплю в лицето на Пит. Оголи зъби като зло куче и се вторачи в Пит с очи, които бяха виждали не една смърт.
— Ах, какъв сприхав човек! — рече Пит. — Фанатичен радетел на Четвъртата империя, така ли беше? Е, ще можеш да си мечтаеш за нея, докато гниеш зад решетките.
Шерифът се наведе и стисна рамото на Пит.
— Ще трябва да ги освободя.
Пит го загледа със святкащи зелени очи.
— Как така!
— Не мога да ги арестувам, освен ако не са извършили престъпление — отвърна безпомощно Игън.
— Аз ще предявя обвинения — намеси се със студен глас Маркес.
— За какво?
— За навлизане в чужда собственост, за разрушаването й и за кражба.
— Какво са откраднали? — попита изумен Игъл.
— Системата ми за горното осветление — отвърна невъзмутимо Маркес, като посочи към шнуровете, с които бяха вързани водолазите. — Те са ги откраднали от моя рудник!
Пит постави ръка на рамото на Игън.
— Шерифе, става дума и за опит за убийство. Мисля, че ще бъде разумно, ако ги арестувате за няколко дни, поне докато трае предварителното разследване, от което ще се разбере кои са тези хора и вероятно ще се разкрият доказателства за намеренията им.
— Хайде, Джим — обади се Маркес, — можеш поне да ги държиш под ключ, докато ги поразпиташ.
— Съмнявам се, че ще изтръгна нещо от тях.
— Така е — подкрепи го Джордино, решейки косата си с малка четка. — Те не изглеждат доволни летовници.
— Тук има нещо, което далече надхвърля границите на областта Сан Мигел — каза Пит, сваляйки хидрокомбинезона си. — Няма да навреди, ако уведомите когото трябва.
Игън се замисли за миг.
— Добре, ще изпратя рапорт до следственото управление в Колорадо…
Шерифът не се доизказа — всички глави се обърнаха към вътрешността на тунела, откъдето тичешком се зададе мъж, който крещеше, подгонен сякаш от дявола. След секунди видяха, че това е един от заместниците на шерифа. Той спря и клекна, навеждайки глава между коленете, за да си поеме дъх от тичането от хотелската винарска изба дотук.
— Какво има, Чарли? — попита го Игън. — Хайде де, говори!
— Труповете… — започна Чарли на пресекулки — труповете… в моргата!
Игън го хвана за раменете и бавно го изправи на крака.
— Какво за труповете?
— Няма ги.
— Как така ги няма?
— Съдебният лекар каза, че били изчезнали. Някой ги е откраднал от моргата.
Пит изгледа продължително Игън, после рече тихо:
— На ваше място, шерифе, бих изпратил копия от рапорта си и до ФБР, и Министерството на правосъдието. Тая работа се задълбочава много повече, отколкото всеки от нас може да си представи.
Втора част
По следите на древните народи
9.
Капитан Даниел Гилеспи стоеше на остъкления мостик на „Полар сторм“ и гледаше през бинокъл леда, който се натрупваше около корпуса на осем хиляди тонния изследователски ледоразбивач. Строен като бор и предразположен към моментни тревоги, той мислено се ругаеше, задето прекара „Полар сторм“ по най-лесния маршрут. В море Рос есенният лед се образуваше по-рано. На някои места той вече достигаше дебелина шейсет сантиметра, на други — деветдесет.
