Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 61

Той се оттласна до едната страна на завързаните водолази и провери въздушните им манометри. Двамата мъже имаха общо триста и седемнайсет килограма въздух. Вероятно бяха намерили по-кратък път през рудника до камерата, предположи Пит. След време, което им се стори една година и един ден, те най-сетне стигнаха до вертикалната шахта и се изправиха за първия си престой за декомпресия. Шериф Игън и Луис Маркес бяха спуснали с найлоново въже две резервни бутилки със сгъстен въздух точно на дълбочината, която Джордино бе изчислил предварително.

Следейки зорко компютъра си за декомпресия, Джордино изслуша съобщаваните от Пит данни за въздушното налягане, останало в бутилките и на двамата. Едва когато те стигнаха извън безопасното ниво, той свали бутилките и ги избута настрани. Пленниците им не даваха признаци на войнственост. Съзнаваха, че съпротивляват ли се, ще загинат. Пит обаче остана нащрек. Гледаше на тях като на две бомби с тиктакащи часовникови механизми; очакваше от тях да се възползват от първата удобна възможност за бягство, която им се яви.

Времето се точеше като лепило. Пит и Джордино употребиха всичкия си въздух и преминаха на резервните бутилки. Когато изпразниха бутилките на единия пленник, двамата започнаха да си поделят въздуха от апарата на другия, като си подаваха един на друг накрайника след всяко вдишване. Когато изчакаха да мине предварително изчисленото време, те лениво заплуваха към следващия престой за декомпресия.

Вече привършваха въздуха и от тези бутилки, когато Джордино най-накрая направи знак за „излизане“ и рече:

— Купонът свърши. Можем да се разотиваме по къщите си.

Пит се изкатери по въжената стълба, която Маркес му бе хвърлил в шахтата. Стигна до ръба на пода на тунела и подаде на шериф Игън първо бутилките си, а после торбата с черепа и снимачните камери. След това Игън пое подадената му от Пит ръка и му помогна да се качи на твърдата скала. Пит се претърколи по гръб, свали маската си за лице и остана легнал за няколко минути, поемайки с облекчение студения влажен въздух в рудника.

— Добре дошли! — каза Игън. — Какво ви забави толкова? Трябваше да сте излезли преди двайсет минути.

— Натъкнахме се на двама кандидати за затвора ви.

В този момент се появи и Джордино, който влезе в тунела, после застана на четири крака и изтегли по-дребния пленник.

— За другия ще ми трябва помощ — рече той, като свали маската си. — Той тежи два пъти колкото мен.

Три минути по-късно Игън стоеше наведен над нашествениците и ги разпитваше. Те обаче го гледаха кръвнишки и не продумваха. Пит коленичи до тях и свали качулката, закриваща главата и брадичката на по-дребния мъж.