Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 59

Невероятната животинска сила на мъжа, който се опитваше да се извърне и сграбчи главата на Пит, беше ужасяваща. Огромните му ръце накрая успяха да обгърнат главата му. За няколко мига Пит си помисли, че черепът му започва да се пука на стотици места. Онова, което попречи на мозъка му да се превърне в пихтия, беше една месеста китка, която се плъзна до челюстта му. Той изплю накрайника си, успя по някакъв начин да извърти заклещената си глава и захапа китката с всичката сила на челюстите си. Облак кръв изригна във водата. Яките ръце рязко се отделиха от главата му и в същия миг се разнесе вик на болка, който прозвуча като противно бълбукане. Пит продължи да стиска набития врат с последни сили и накрая в последен отчаян опит успя да разкъса маската на чудовището.

Огромният мъж отскочи назад към една от стените на камерата. Водолазният апарат на Пит се удари в скалата и изкара въздуха му, но хватката му не се отпусна нито с милиметър.

Пит беше зад гърба на мъжа и леко встрани и не можеше да види лицето му. Мятайки се наляво-надясно като куче, изтръскващо подгизналата от вода козина, гигантът правеше отчаяни усилия да напипа регулатора си за въздух, но накрайникът му беше здраво усукан около ръката на Пит. Тогава мъжът се наведе напред, за да измъкне ножа си от ножницата, стегната за десния му глезен. Пит обаче очакваше подобно движение. Когато гигантът се наведе, Пит пусна ръката си, стискаща врата му, вдигна я и заби пръст в едното му око.

Ефектът беше точно такъв, какъвто го очакваше. Огромният като горила мъж се вдърви и притисна с длан окото си. Но докато повдигаше ръката си, слепешката сграбчи ръката на Пит и бавно и безмилостно започна да извива назад два от пръстите му — безимения и средния. Неописуемата болка прониза Пит като мълния и пред очите му излязоха искри. Беше на път да отпусне хватката около врата на мъжа, когато почувства осезаемо облекчение. Болката не беше отминала, но леко стихна и той разбра причината — гигантът беше започнал да поглъща вода през отворената си уста. Движенията му станаха некоординирани и спазматични. Той навлизаше в първия стадий на давенето — изпадането в несвяст. Лицето му изведнъж се изкриви от страх и ужас. Пит изчака няколко секунди, след като мъжът се отпусна, после напъха накрайника в устата му, за да му подаде въздух.

Джордино се показа наполовина от дупката.

— Защо се забави толкова?

— Ами такъв ми е късметът — отвърна Пит между глътките въздух. — Винаги избирам погрешната лента на пътя, погрешната опашка в банката и най-огромния човек в света, с когото да се сбия. Какво стана с твоя човек?

— Завързах го здраво с електрически проводник за осветлението, който отрязах от тавана. — Джордино погледна към неподвижното тяло на дъното на камерата и очите му зад маската се разшириха. Той загледа Пит с нарастващо уважение. — Треньорите на Националната футболна лига знаят ли, че съществува такъв екземпляр?