Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 50

Макар да се държаха така, сякаш се връщаха от разходка в парка, Лиза подозираше, че крият нещо, но си замълча. След вечерята Пат й помогна да раздигне масата и се върна при мъжете, а Лиза отиде първо да нахрани малките си дъщери, преди да направи кафе и да го поднесе с кейк.

— Извинете ме за малко. — Пит стана, влезе в къщата, размени няколко думи с Лиза и отново се върна при Пат и Маркес на верандата.

Като се увери, че жена му е достатъчно далече и няма да чува разговора им, Маркес погледна Пит право в лицето и рече:

— Не мога да приема теорията ти за доктор Амброуз. Сигурен съм, че е бил убит, след като го оставихме.

— И аз съм на същото мнение — добави Пат. — Нелепо е да твърдиш, че Том е нещо друго освен уважаван учен.

— Отдавна ли се познаваш с Амброуз? — попита я Пит.

Тя поклати глава.

— Не, запознахме се днес, но го знаех като уважавано име.

— И никога не си го виждала преди?

— Не.

— Тогава откъде си сигурна, че мъжът, който ни се представи за Том Амброуз, не е самозванец?

— Добре — намеси се Маркес, — да предположим, че е бил мошеник и работи с тия побъркани мотоциклетисти. Как тогава ще обясниш факта, че и той щеше да се удави, ако не се беше появил ти?

— Точно така — подкрепи го Пат. — Няма начин да е свързан с престъпен заговор, щом убийците се опитаха да убият и него.

— Съучастниците му се провалиха — каза Пит с подчертана сигурност. — Те може и да са били специалисти по подривни работи, но понеже не са били професионални рудокопачи като Луис, са поставили повече от необходимото за плана им взривно вещество. И вместо само да причинят срутване и да затворят тунела, те разрушиха скалата, задържаща подземна река, която се отприщи към по-долните нива на рудника. Погрешната им сметка обърка плановете им. Шахтата и камерата с черепа се наводниха, преди ония да заобиколят срутването с мотоциклетите си и да спасят шефа си.

Маркес се загледа в планинските върхове, заобикалящи Талърайд, които се очертаваха на фона на вечерните звезди.

— Защо им е трябвало да срутят покрива на тунела? Какво са щели да спечелят от това?

— Съвършеното убийство — отвърна Пит. — Те са имали предвид да убият вас двамата, като ви счупят черепите с камъни. После са щели да заровят телата ви под скалните отломки. Когато — или ако — някой ден останките ви бъдеха намерени, смъртта ви е щяла да мине за минна злополука.

— А защо са искали да ни убият? — попита изумена Пат. — С каква цел?

— Защото сте представлявали опасност.

— Луис и аз сме представлявали опасност? — По лицето й се изписа пълно объркване. — За кого?