Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 48

— Напълно сте прав, господин Пит. Някой не ви обича.

— Включително и вас, шерифе. Този някой трябва да е знаел със сигурност, че вие и хората ви ще ни придружите до мястото, където оставихме доктор Амброуз.

— А той къде е? — попита Маркес. — Къде може да са отишли той и убиецът?

— Има две вероятности — каза Пит. — Първата е, че убиецът се е свестил, преборил се е с доктор Амброуз, убил го е и е хвърлил тялото му в най-близката шахта. После е поставил заряда и е избягал през друг тунел, извеждащ на повърхността.

— Имате дарба за писане на приказки — вметна Игън.

— Тогава обяснете наличието на умело прикритата бомба.

— Откъде да знам, че не сте я поставили вие?

— Нямам никакъв мотив.

— Стига, Джим! — намеси се Маркес. — Господин Пит не е изчезвал от полезрението ми през последните пет часа. Той просто спаси живота ни.

— Не сме сигурни, че пакетът съдържа взривно вещество — продължи да упорства Игън.

— Тогава пипнете жицата и вижте какво ще стане — усмихна се Пит. — Лично аз нямам намерение да стоя повече тук. Тръгвам си! — Той се изправи на крака и закрачи по коловоза на път за хотела.

— Един момент, господин Пит. Не съм приключил с вас.

Пит се спря и се обърна.

— Какви са намеренията ви, шерифе?

— Да проверя пакетчето, завързано горе за гредата и ако се окаже взривно вещество, ще го обезвредя.

Пит се върна няколко крачки, лицето му беше напълно сериозно.

— На ваше място, не бих го сторил. Това не е бомба, направена в двора на някой начинаещ терорист. Обзалагам се, че всичко това е сглобено от специалист и ще избухне при най-малкия допир.

— Ако имате по-добро предложение, бих желал да го чуя — каза Игън.

— Нали подминахме една вагонетка на коловоза. Тя е на около двеста метра оттук — отвърна Пит. — Предлагам да я бутнем насам и тя ще детонира експлозивите.

— И таванът на тунела ще рухне и ще го затвори завинаги — обади се Маркес.

Пит сви рамене.

— Е, няма да е като да разрушим тунел, за да забраним достъп до него за бъдещите поколения. Ние сме първите, минали през този участък на рудника от трийсетте години насам.

— Звучи разумно — съгласи се най-накрая Игън. — Не бива да оставяме взривно вещество за следващите златотърсачи, които ще влязат тук.

Петнайсет минути по-късно Пит, Игън, Маркес и заместник-шерифът избутаха вагонетката и я спряха на петдесетина метра от жицата. Първите няколко метра тежките железни колела заскърцаха силно, но после, когато застоялият грес смаза лагерите им, те тръгнаха гладко по ръждясалите релси. Накрая четиримата мъже стигнаха до върха на един лек наклон надолу.

— Дотук — нареди Пит. — После ще я бутнем силно и тя ще измине по инерция най-малко километър и половина.

— Или ще падне в следващата шахта — подметна Маркес.

Мъжете се напрегнаха едновременно и забутаха вагонетката, тичайки редом с нея, за да я засилят. После я пуснаха и се спряха на място, дишайки тежко. На светлината от фенерчетата си видяха как тя продължи по релсите и се загуби от поглед зад широк завой на тунела.

Не минаха и десет минути, и оглушителен взрив разтърси тунела. Ударната вълна почти ги отхвърли от земята. Последва облак прах, който ги обгърна, и след миг от тавана започнаха да се сипят камъни.