Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 49

Грохотът продължаваше да кънти в ушите им, ехото му отекваше в стария рудник, когато Маркес извика на Игън:

— Това би трябвало да разсее всяко твое съмнение.

— В бързината да докажеш правотата си, недогледа едно нещо — отвърна му Игън на висок глас, който прозвуча сух и провокативен.

— Какво е то? — попита Пит.

— Ами доктор Амброуз. Той сигурно все още е жив някъде оттатък срутването. Но дори и да е мъртъв, няма начин да извадим тялото му.

— Ще бъдат напразни усилия — рече Пит кратко.

— Одеве споменахте за две възможности — продължи Игън. — Това има ли нещо общо с втората?

Пит кимна почти незабележимо.

— Доктор Амброуз не е мъртъв.

— Да не искате да кажете, че раненият мъж не го е убил? — попита Маркес.

— Той едва ли би убил шефа си.

— Шефа си ли?

Пит се усмихна и отвърна твърдо:

— Доктор Том Амброуз е един от убийците.

7.

— Извинете, че толкова закъснях за вечерята — каза Пат, докато прекрачваше входната врата на семейство Маркес. — Но се нуждаех отчаяно от гореща вана, прекалено дълго стоях мокра до кости.

Лиза Маркес я прегърна сърдечно.

— Нямате представа колко се радвам да ви видя отново — жената отстъпи крачка назад и лицето й засия като на херувимче, когато видя, че след Пат влизаше и Пит. — Не знам дали ще мога някога да ви се отблагодаря, задето върнахте съпруга ми жив и здрав у дома.

— Постъпих нечестно — каза Пит с типичната си усмивка. — За да спася Луис, трябваше първо да спася себе си.

— Недейте да скромничите.

Пат се изненада, като видя, че Пит леко се смути и заби поглед в килима. Тя добави:

— Вашият съпруг не беше единственият, когото Дърк спаси.

— Луис беше много пестелив на думи относно преживелиците ви. Ще трябва да ми разкажете подробностите по време на вечерята. — Лиза беше облечена елегантно. — Дайте да ви закача палтата.

— Дали не надушвам лосово месо върху барбекюто? — попита Пит, излизайки от неловкото си положение.

— Луис се занимава с опушването на месо в гаража — каза Лиза. — Понеже е доста студено да се храним навън, подредих масата в остъклената част от задната веранда. Луис монтира там отопление, тъй че става приятно топло и уютно. Можете да си вземете по една бира, докато минавате през кухнята.

Пит се самообслужи с бутилка „Пасифисо“ от хладилника и отиде при Маркес в гаража. Маркес се беше навел над двесталитров тенекиен бидон, който бе приспособил за опушване на месо.

— Ухае прекрасно — каза Пит. — Не използваш ли скара с въглища?

— Далеч по-вкусно става животинското и птиче месо, както и рибата, когато се опушат — каза Маркес. — Отстрелях лоса миналия сезон. Насякох го на парчета в Монтроуз и го замразих. Почакай само да го опиташ със соса морней, който приготвя Лиза.

Не след дълго всички седяха около дългата чамова маса, скована от Маркес, в остъклената част от верандата и се наслаждаваха на лосовите пържоли, залети с приготвения от Лиза вкусен сос. Гарнитурата се състоеше от спаначено пюре, печени картофи и огромна купа салата. Маркес беше предупредил Пат и Дърк да не разказват с големи подробности за перипетиите им в рудника. Не искаше да разстройва излишно жена си, която и без това достатъчно силно се бе притеснила, преди да получи съобщението, че той е излязъл от рудника здрав и читав. Затова Пат и Дърк пропуснаха най-мъчителните за тях моменти, като изобщо не споменаха за убийците и обясниха отсъствието на Амброуз на вечерята с това, че срещнал приятели и тръгнал с тях.