Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 47

Пит и Маркес заедно с Игън и един от заместниците му минаха през разрушената стена на винарската изба и почти тичешком продължиха навътре в тунела.

Пит нямаше как да прецени точно разстоянието в затъмнения тунел до мястото, където бяха оставили Амброуз и пленения убиец. Предположи, че е приблизително километър и двеста метра от хотела. Той осветяваше пътя с джобно фенерче, взето от един от заместниците на шерифа, и го изключваше след всеки три метра, за да се взира в мрака за светлина от водолазната си лампа, която бе оставил на антрополога.

След като изминаха предполагаемото от него разстояние, Пит спря и насочи лъча на фенерчето навътре в тунела. После го изключи. Пред тях се простираше само непрогледен мрак.

— Тук бяхме — каза Пит на Маркес.

— Не е възможно — отвърна рудокопачът. — Доктор Амброуз ще чуе гласовете ни да отекват в стените, ще види и светлините ни и ще извика или ще ни даде някакъв сигнал.

— Нещо не е наред. — Пит обходи със светлинния лъч един отвор в стената на тунела. — Това е порталът за взривната дупка, в която се бях скрил, когато мотоциклетистите дойдоха.

Игън застана до него.

— Защо спряхме?

— Може да ви прозвучи странно — отвърна Пит, — но те са изчезнали.

Шерифът освети с фенерчето си лицето на Пит.

— Сигурен ли сте, че не са били плод на въображението ви?

— Кълна се в Бога — намеси се Маркес, — че оставихме два трупа, един убиец в безсъзнание и доктор Амброуз, въоръжен с пистолет, да го пази.

Пит подмина въпроса на шерифа и коленичи. Още веднъж много бавно разходи лъча на фенерчето си из тунела в двете посоки, оглеждайки внимателно всеки сантиметър от земята и коловоза.

— Какво… — понечи да заговори Маркес, но Пит го възпря с ръка, правейки му знак да замълчи.

Размишлявайки, Пит стигна до заключението, че ако Амброуз и убиецът са си отишли, те трябва да са оставили макар и малка следа от присъствието си тук. Първото му намерение беше да огледа за гилзи от куршумите, които бе изстрелял в убийците от автомата П-10. Но никъде не проблясваше медна гилза. Космите по тила му започнаха да настръхват. Беше напълно сигурен, че точно това е мястото. И тогава като че ли по-скоро почувства, отколкото видя една безкрайно тънка черна жица, толкова тънка, че дори не хвърляше сянка от светлината на лъча. Той проследи с лъча жицата, която минаваше по релсите, изкачваше се нагоре по стената и стигаше до пакет, увит в черен брезент, завързан за една от дървените греди, подпиращи тавана.

— Кажете ми, шерифе — заговори Пит със странно тих глас, — обучен ли сте в сапьорското дело?

— Водих такъв курс в полицейското управление — отвърна Игън и повдигна вежди от почуда. — В армията бях специалист по подривни работи. Защо питате?

— Склонен съм да вярвам, че сме били подготвени да идем на оня свят на парченца. — Той посочи пътя на жицата. — Защото, ако не се лъжа, това е умело замаскирана бомба.

Игън се наведе ниско, за да проследи черната жица и внимателно огледа черното пакетче. После се обърна към Пит, в очите му се четеше засилено уважение.