Читать «Атлантида открита» онлайн - страница 45

По лицето на шерифа се изписа скептицизъм и пълно съмнение, докато сядаше на стола си и изваждаше бележник от външния джоб на ризата си.

— Надявам се да ми кажеш какво точно е станало — каза той и се облегна назад заедно със стола.

Отчаян, Маркес му разказа накратко за срутването и наводнението в рудника, за случайната поява на Пит, за измъкването им от скалната камера, за срещата с тримата убийци и принудителното им нахлуване във винарската изба на хотела.

Отначало Маркес говореше бавно, преборвайки се с напрежението и изтощението си. После, когато долови явното съмнение от страна на Игън, думите му тръгнаха по-бързо. Накрая го замоли настоятелно да отиде да спаси Том Амброуз.

— По дяволите, Джим, престани да упорстваш! Надигай си задника и иди там лично да се увериш!

Игън добре познаваше Маркес и го уважаваше заради честността му, но разказът му звучеше прекалено неправдоподобно, за да му повярва.

— Така значи, череп от черен обсидиан, неразгадаеми надписи в скална камера, издълбана на дълбочина триста метра в планината, убийци, преброждащи минните шахти с мотоциклети… Ако всичко това е истина, то вие тримата ще бъдете заподозрени в убийства.

— Господин Маркес ви казва самата истина — заговори бавно и за първи път Пат. — Защо не му вярвате?

— А вие коя сте?

— Патриша О’Конъл — отвърна тя уморено, — от Пенсилванския университет.

— И с каква цел сте влезли в рудника?

— Моята специалност е древни езици. Повикаха ме да дойда в Телърайд, за да разчета странните надписи, на които се е натъкнал господин Маркес в рудника си.

Игън изгледа мълчаливо жената за момент. Сигурно щеше да изглежда хубава, ако се облечеше и гримираше както подобава. Но сега му беше трудно да повярва, че тя е дипломиран преподавател по древни езици. С мократа коса и изкаляното лице тя приличаше на бездомна просякиня.

— Това, което знам със сигурност, е, че вие сте строшили мотоциклет, който вероятно сте откраднали, и сте нахлули с взлом в избата на хотела.

— Остави това, ами върви да спасиш доктор Амброуз — подкани го отново Маркес.

— Едва след като се уверя във фактите, ще изпратя хората си в рудника.

Джим Игън беше шериф на областта Сан Мигел от осем години и работеше в съгласие с полицията, която поддържаше реда в Телърайд. В областта Сан Мигел рядко ставаха убийства. Проблемите на полицията обикновено се свеждаха до пътни произшествия, дребни кражби, пиянски сбивания, вандализъм и арести за притежание на наркотици, като в повечето случаи виновните бяха млади хора, идващи в Телърайд през летния сезон, за да вземат участие в различни прояви от рода на фестивали на кънтри музика и джаз. Игън бе уважаван от жителите на малкото си, но красиво владение. Той имаше приятен характер, гледаше сериозно на работата си и умееше да се весели на чаша бира в някоя от местните кръчми. Беше среден на ръст и тегло, но често при изпълнение на служебния си дълг лицето му добиваше строго изражение, което целеше да сплаши всеки арестуван заподозрян.

— Мога ли да ви помоля за една услуга? — запита насиненият и уморен мъж в разкъсания водолазен костюм, който имаше вид на човек, въртян от работните колела на водна помпа.