Читать «Атентатът» онлайн - страница 21

Пътнически кораб проблясва в далечината.

Край мен вълните яростно се блъскат в скалите. Грохотът им отеква в главата ми като удари с боздуган.

Ветрецът ме освежава. Привеждам се към нозете си, пъхам брадичка между коленете и слушам шума на морето. Очите ми бавно се замъгляват; отново ме обземат ридания, стягат гърлото ми и цялото ми тяло трепери. Хващам лицето си в ръце и, стон след стон, започвам да вия като обсебен сред оглушителния грохот на вълните.

5.

Някой е залепил афиш върху желязната ограда на къщата ми. Не е точно афиш, а първата страница от високотиражен всекидневник. Под голяма снимка, представяща кървавия хаос около взривения от терористите ресторант, е написано с големи букви: НЕЧЕСТИВИЯТ ЗВЯР Е СРЕД НАС. Заглавието се разстила на три колони.

Улицата е пуста. Анемична лампа разпръсква светлина — мъртвешки бледо сияние, което не излиза извън контура на лампата. Съседът ми отсреща е спуснал завесите си. Едва десет часът е, но никой прозорец не будува.

Вандалите на капитан Моше не са се притеснявали. Кабинетът ми е обърнат наопаки. Същото безредие цари в стаята ми: хвърлен матрак, чаршафи по земята, нощните шкафчета и скринът са претършувани, чекмеджетата са изсипани върху мокета. Бельото на жена ми е пръснато сред пантофи и козметични продукти. Свалили са от стената картините ми, за да видят какво има зад тях. Стъпкали са и една много стара семейна снимка.

Нямам нито сила, нито смелост да отида в другите стаи, за да видя щетите.

Огледалото на гардероба връща отражението ми. Не мога да се позная. Разрошен, като подивял, имам вид на умопобъркан с наболата брада и със сякаш дълбаните с длето бузи.

Събличам се, пълня ваната; намирам храна в хладилника, хвърлям се към нея като огладняло животно. Ям прав, с мръсни ръце, не дъвча залъците, направо ги поглъщам с жадна лакомия. Изпразвам кошничка с плодове, две чинии със студено месо, изпивам наведнъж две бутилки бира и облизвам един по един десетте си пръста, омазани със сос.

Когато минавам отново пред огледалото, забелязвам, че съм чисто гол. Не си спомням да съм се разхождал из дома си в адамово облекло, откакто се ожених. Сихем стриктно спазваше определени принципи.

Сихем…

Колко далеч е вече всичко!…

Влизам във ваната, топлината на водата ме изпълва целия, затварям очи и се опитвам бавно да се разтворя в горещия унес…

— Боже мой!

Киме Йехуда стои насред банята и не може да повярва на очите си. Гледа надясно, наляво, потрива си ръцете, но не може да приеме това, което вижда. Обръща се живо към стенния шкаф и търси хавлия.

— Цяла нощ ли си прекарал вътре? — крещи тя, едновременно ужасена и покрусена. — Къде ти е главата, безумнико? Можеше да се удавиш!

Трудно ми е да отворя очи. Може би заради дневната светлина. Откривам, че цяла нощ съм спал във ваната. Във водата, която междувременно е изстинала, ръцете и краката ми са вцепенени; направо са се вдървили, изглеждат морави. Давам си сметка, че целият зъзна, зъбите ми потракват.