Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 83

Севастократор Алексей, който се отегчаваше повече от брата си, накара да доведат беглеца, заловен тази вечер.

Влезе един младеж с брадясало, изпито лице. Очите му трескаво блуждаеха. Той едва се държеше на краката си. Двамата братя го изгледаха с презрение. Алексей жлъчно се усмихна.

— Ще запомните кога сте изживели обсадата на Търновград! Докога мислят вашите там да чакат… Какво чакат наистина, да измрат като мухи ли?

Младежът разбираше гръцки. Устните му затрепераха.

— Чакат! Докато дойде помощ, всички ще загинем! Куманите минали Истъра, но докато стигнат до Търново, всички ще измрем от жажда. В крепостите няма вече капчица вода. Реката пресъхна. Водохранилищата се изчерпаха.

Исак Ангел не чу нищо друго.

Куманите минали Истъра? Най-много след два дни те щяха да бъдат тук! Дори и по-скоро… Летящата куманска конница може да вземе тоя път и за един ден! Куманската конница! Която помита всичко под кривите си саби! Ако ги свари тук, на открито поле?

Исак и Алексей се спогледаха пребледнели.

Значи тяхната флота още се бави край устията на реката. Не е могла да спре минаването на страшните орди! А вече няма време да се върнат обратно по крайморския друм…

Една и съща мисъл ги прекоси. Няма време!

Изтръпнал, изгубил всяка смелост, Исак Ангел предпазливо попита беглеца кой е най-краткият път през Хема към Верея. Кой е най-удобният проход? Беглецът се замисли, после посочи Тревненския. Дори предложи да ги преведе, ако му заплатят добре. Но първо да се нахрани и почине.

— Колко кумани са минали реката? — попита несмело Исак.

— Тридесет хиляди!

Спасението е само в бързото отстъпление.

Сковаващият ужас не им позволи да премислят, че ромейската конница може да се разгърне по широкия северен друм, да посрещне на равното куманските отряди и да ги победи. Никой не мислеше вече за победа, а само да запази живота си. Тия българи бяха решили да се бият до последна капка вода, до последната троха, до последната стрела.

Уплашени, ромеите вдигнаха стана си и се отправиха по най-краткия път към Тревненския проход, водени от беглеца, който се беше съгласил за голямата награда да ги преведе.

Да ги преведе там, където отдавна ги чакаха, спотаени в непристъпните усои на планините си, верните Асенови войскари.

Щом научи за изтеглянето на ромейската войска, Асен нареди да се дадат от върха на крепостта условните знаци. По планинските стръмнини щяха да се запалят огньове, сочещи движението на врага. И скритите от по-рано български войски щяха да се приближат тайно в помощ на тия, които дебнеха в Тревненската клисура. В това време от спуснатите мостове на Търновските крепости се точеха Асеновите войскари, тръгнали по петите на ромеите.

Иваница затягаше каишката на шлема си, без да може да прикрие усмивката, която непрекъснато играеше на устните му, откак всички се бяха хванали на примката с пръснатия слух за пристигащите кумани. Някои дори вече чуваха тропота на конете им. Грижливо запазената тайна на Асеновия план я знаеха само десет души, освен Сокач и беглецът, който водеше сега Исаковите пълчища.