Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 269

севаст — висока титла, давана от царя

севастократор — първа титла, след царската

сенокос — ливада

Сер — дн. Серес

Силиври — дн. Силиврия

синклит — държавен съвет

сир — господар, ваше величество

скараманга — дълга дреха, стегната в кръста с колан

стас — имот на отделно семейство

стратор — началник на конна част

Стримон — Струма

сулица — дълго метателно копие

сюзерен — феодал на зависими от него васали

тема България — Македония

технитар — занаятчия

тиара — папска корона триклиниум — трапезария

тугинец — чужденец

Тъжа — Тунджа

Филиповград — Филипопол, Пловдив

фрушки, фръзки — френски

Хебър — Марица

Хем — Хемус, Стара планина

хермин — хермелин

хетера — жена с образование и изтънчени обноски, която има леконравен живот

хиподром — оградено място за игри и надбягвания

хора — област

хризотриклинум — зала за пирове, украсена със златна мозайка

хрисовул — царска грамота със златен печат

Цепино — дн. Чепино

Цурул — дн. Чорлу

шафранен цвят — жълто-червеникав

яспис — твърд, непрозрачен скъп камък

Исторически бележки

„Византийската войска пак се върнала след тримесечната несполучлива обсада на Ловеч. На едно място гърците успели да вземат в плен жената на Асена, което дало причина за примирие и предаване за заложник на византийците третия брат Иван. Иван впрочем скоро успял да избяга и войната се подкачила отново.“

(Никита Акоминат. История, стр. 521 и 622; Иречек. История на България, глава XIV, стр. 298)

„Сближаването на цар Петър с Фридрих Барбароса още през юлий на 1189 г. и предложението му за военна помощ против ромейския император, за което не са могли в Цариград да не знаят, вече показвали, че българските царе открито заставали в редовете на византийските врагове. Към това време ще трябва да отнесем и побягването от Цариград на третия брат Ивана, по-сетне цар Калоян, който бе даден като заложник при сключването на мирния договор в 1187 година и като такъв прекарал доста време у ромеите.“

(Никита Акоминат, История, стр. 622; проф. Вас. Златарски. История на българската държава, том II, стр. 60)

„Иванко имал тайни отношения със сестрата на Асеновата жена. Като научил за това, Асен пратил да го повикат късно през нощта, без да сдържа нито за миг своя гняв, Иванко се обърнал към своите приятели за съвет. Те му казали да отиде, но да препаше меча си скрито под дрехата.“

(Според Никита Акоминат, проф. Златарски, История, том III, стр. 89)

„Все пак ние научихме от най-сигурни наши разузнавачи и от достоверни слухове, че моят господар император го държат здрав и жив. Същият Йоаниций, както твърдят, засега се отнася достатъчно почтително.“

(Из писмото на Балдуиновия брат Анри до пана Инокентий III от 5 юни 1205 год.)

(„Извори за българската история“, изд. БАН, 1965, том. XII, стр. 366)

„И изведнъж българите се събрали, уловили Балдуина и го довели, в Търново, гдето го предали на смърт.“

(Патриарх Евтимий Търновски. Из „Похвално слово за св. Иван Поливотски“. Златарски. История, том III, стр. 518)

„След поробването на Балдуина той дълго време бил държан в затвор в Търново. Когато Алексей Аспиета вдигнал въстанието, това жестоко раздразнило Калояна против латинците. Той заповядва да изведат Балдуина от тъмницата и да го убият.“