Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 265

След това бяга по богомилската махала. Дига всички на крак, съобщава за измяната, подбужда към бунт и отново тича към Боярси рът. Там хората му го чакат нетърпеливо. В него има само една мисъл. Да дигне моста, преди там да са нахлули всички Борилови хора… Той се спуща с хората си нагоре по ръта. След тях в мрака се изрязва дълга огнена бразда. Конници с пламтящи борини тичат подире им. Радул спира коня си, обръща го и се спуща към тях.

— От кои сте? — реве той всред грохота на бурята.

— Стрелците на Матея! — отвръщат много гласове.

Радул извиква от радост. Отново догонва людете си.

— Дерзайте, момчета! Наши хора са! Бог ни помага…

Но мостът на крепостната стена е вече дигнат. От кулите ги посреща дъжд от стрели. С отчаяна смелост хората на Радул и Матея обграждат всички странични кули и нападат портите с копия и секири. Цяла нощ се води неравна борба. Входът при водоемната се пази от две дружини Борилови стрелци. Към разсъмване вече всички търновци са грабнали оръжие и помагат на нападателите. Но крепостта е непристъпна. Ще може да се предаде само с глад.

Всички са решени търпеливо да чакат.

Дъждът е престанал. Някаква мъглива мрачна зора леко разпръсва сивата си светлина. Радул събира хората си и отново изкачва Боярски рът. От бойниците им хвърлят камъни и гавелоти. Той заклина изменниците да се предадат, защото инак, като се върне царската войска, лошо ще си изпатят. В този миг от бойниците екват радостни викове и ликувания. Долу по друма се задава куманската конница.

Изведнъж Радул извиква. Една стрела стърчи в рамото му. Остра, зашеметяваща болка го кара да се сгърчи надве. От ръката му капе топла лепкава течност… Той измъква стрелата, захвърля я и надава боен вик към войските си.

— Пресрещнете куманите! Не ги пущайте към портите!

Двете войски се срещат по средата на Боярски рът. Начева зловеща, неравна борба. Мястото е тясно и неудобно. Неколцина конници се подхлъзват по мокрите камъни и падат в пропастта. Ужасени, другите се отдръпват назад. Стрелците на Матея ги заграждат откъм гърба. Но по друма се задава нова куманска конница. Войските на княз Йона… В низината, на тясната поляна край реката, все нови и нови кумански вълни заливат малцината въоръжени богомили — повече стари люде или невръстни момци, понеже всички други са събрани при Солун — помитат отчаяната им защита и нападат откъм гърба стрелците на Матея. Притиснати между два неприятелски отряда, стрелците бързо гинат.

С безумна храброст войскарите на войводата Радул защищават стъпка по стъпка входа на крепостта. Но от бойниците пак ги обсипват с дъжд от стрели. Редиците редеят… Останалите живи прескачат труповете на другарите си и притиснати от плътната редица кумани, бавно почват да отстъпват към крепостта.

— Дързост, момци! — реве Радул. — Никой да не се предава жив на тези изменници!

Но в това време куманите нахлуват в крепостта през останалите порти. Храбрият Радулов отряд е заграден отвсякъде. Куманите изтикват малцината останали негови хора до самия край на процепа.