Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 203

Изведнъж той разбира. Разбира огромната си грешка и сякаш цял рухва под тежестта на вината си. Едно време тази ръка се бе протегнала към него с предложение за помощ и приятелство… А той — безумец — я бе отблъснал тъй грубо, тъй глупаво…

И Бодуен забравя всичката си гордост, цялото си достойнство на царска роднина, фландърски граф и константинополски император.

Горчиво разкаяние свива гърлото му. Хубавото му лице се сгърчва от мъка и срам. Той поклаща глава, закрива очи с длан. Шъпотът му едва се чува:

— Луи дьо Блуа… Пиер дьо Бетлем… Жан д’Ари…

Сълзи задавят гласа му. Пред затворените му очи израства страшното видение на разрушената му империя, хилядите трупове на верните му фландърци, бургундци, шампанци, окървавеното лице на Луи дьо Блуа, мъртвите тела на стотиците благородни графове и барони…

Заглушени вопли разкъсват гърдите му. След това той отново се овладява. Открива лицето си.

— Жехане, братко, аз съм много виновен пред тебе. Мислех те узурпатор, грабител на чужди земи… Бях надменен… Сбърках… Прости ми…

И той протегна ръка.

Никой не разбра чуждоземните слова, но всеки чувствува мъката и разкаянието, които тръпнат в гласа на пленника.

Цар Калоян мълчаливо го прегърна.

Глава XXIII

Ведра пролет бе разгърнала изумрудени криле над славния престолен град. Млади листа окичиха буйни лесове и гори, луди потоци се смъкнаха надолу към Етъра и препълниха коритото му, палави ветрове шъпнеха в тревите, леко галеха нежните цветове на ябълките, сливите, вишните…

Отново наближаваше Великден.

Но колкото по-жизнерада и опияняваща бе пролетта, толкова по-тежко униние и тревога душеше празничната радост на търновци. Като каменна плоча притискаше тъмната заплаха сърцата на всички: от палата до бордея.

Затова в тази звездна нощ на великденско бдение в църквата на Солунския чудотворец лицата на богомолците бяха тъй безпокойни, тъй мрачно бледи. Застанала права до царския престол, Целгуба слушаше песента на божиите слуги и често се разсейваше, догонваше царските войски, които бяха заминали преди две недели към равното Загоре и още не бяха пратили никаква вест. Ни за добро, ни за зло. Тежките мисли, които тормозеха духа й, бяха същите, които свиваха веждите и запалваха тревожен блясък в очите на останалите богомолци.

Щеше ли и този път да се върне победител цар Калоян?

Или железните копия на латинския император щяха да смажат като презрян мравуняк българи и кумани? Нямаше ли с огън и нож да унищожат българските градове, както не се подвоумиха да унищожат великия град на Константина? Какво ли по-тежко робство ни чакаше? Толкова ли малко трябваше да трае скъпо изкупената от рода на Асеновци свобода?

И страшни видения заличаваха топлата радост, която ехтеше от песента на клириците…

— Христос воскресе из мертвих!

Камбаните забиха в буйна превара и разнасяха надлъж и нашир чудната вест…

— Христос воскресе из мертвих!

Като насън Целгуба се подвижи със запалена вощеница в ръка сред облаци от благоуханен тамян, целуна ръка на светия старец Василий, получи благослова му и пошъпна няколко думи на благодарност за добрите му пожелания. Но като дигна взор и го погледна, царицата видя, че дори и в тъмите очи на патриарха трепка зле сдържана мъка и тревога.