Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 201

А куманите като малки черни дяволи се провират сред тежката стомана на рицарите, със светкавични движения пронизват коне и хора с дългите си зелени копия, посипват ги с дъжд от стрели, със змийска ловкост отбягват ударите на копия и секири.

Със сетни сили латинците се мъчат да разкъсат страшния обръч, който ги стяга все по-тясно и по-тясно. Тежките им коне затъват в мочурищата на реката, всеки миг като че ли изникват изпод земята все повече и повече нови вражески войски, които с дива смелост се нахвърлят върху тях.

Отчаяни викове огласят полето и се сливат в общ неясен грохот, от който изхвръкват заклинания към бога, победно ликуване, предсмъртни вопли, възклицания на тържество и победа.

— Свети Димитър!… Фландрия!… Сан Марко!… Божигроб!…

Копия и алебарди се удрят със зловещ шум в щитовете, стоманените саби изтръгват искри от шлемовете, от силните удари ризниците ехтят със заглушителен звън. Един след друг падат храбрите рицари — цветът на латинското дворянство: Пиер дьо Бетлем, Робер дьо Роншоа, Матио дьо Брабан, Жан д’Ари, Фери д’Иер, Бодуен дьо Ньовил, Витлеемският епископ, Готие дьо Ньой.

Триста благородни рицари и безброй войници изкупиха гордостта на своя вожд. Купове от мъртви с разцепени глави и пробити гърди се издигат към небето като тъмен упрек. Помежду им лежат в страшен безпорядък захвърлени копня, щитове, саби, загубени шлемове, железни ръкавици, парчета от разчупени набедреници, вратници, наколенници. Грамади от убити коне запречват пътя на отстъпващите. Обезумели, ужасени, те бягат назад, преследвани по петите от куманската конница.

Шепа храбреци продължава да защищава отчаяно императора си. Но ето и техните редици почват да редеят, един по един падат Етиен дьо Перш, Жак д’Авезън, бургундецът Вилиям дьо Данли.

Императорът остава сам. Никой не дига нож въз него. Той познава, че го щадят и искат да го заловят жив в плен. В мига, когато той иска да забие меч в гърдите си, две силни ръце го улавят за лактите и ножът пада на земята.

Император Бодуен е пленик на българския цар.

На запад слънцето гори в румени пламъци и спокойно, безстрастно напуща окървавената земя.

В падащия мрак латинците бягат в грозен безпорядък, като напущат всички шатри, оръжия, обсадни машини, походни олтари. За да заблудят българите, те запалват огньове в стана си и бързо отстъпват към морето… Ромеите отварят портите на Адриановград и с радостни сълзи посрещат освободителите си, присъединяват се към тях и заедно преследват бягащите латинци към юг, чак до Родосто, чак до корабите им без почивка и без отдих.

Калоян остави войски във всички тракийски крепости и се върна обратно.

Беше Великден.

Между това свещеници и люде от околните заселки бяха погребали — според волята на Калоян — всички убити, както българи, така и латинци, с най-големи почести. Пленниците бяха обезоръжени и оковани.

Посрещнат от цялото население на Адриановград, цар Калоян се върна като цар на българите и ромеите, победител на латинците и владетел на полуострова.

Той се смяташе вече за негов владетел.