Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 200

В този миг звук от медна тръба оглася високите скали зад Хебъра и от клисурите се спущат като тъмен порой стрелците на цар Калоян.

Иззад тръстиките на блатата израстват като жива стена копиеносцнте на капитан Рекирад.

От север се спущат като буря конниците на войводата Сергий.

От юг долитат рицарите на Вилардуен и Лизъл. Земята кънти от удари на копита. Дребните коне на куманите ловко се въвират между тежковъоръжените с брони латински коне, спущат се, връщат се, отбягват ударите, сякаш срасли в едно тяло с господарите си. Грозните викове на куманите се смесват с цвиленето на конете, съсъка на гавелотите, ека на тръби и барабани, трясъкът на счупени копия и саби заглушава стенанията на ранени и умиращи…

Една тежка сабя счупва шлема на граф дьо Блуа. Той изтървава копието и щита си и пада на земята. Конят му го повлича след себе си. Верният Жехан се спуща след него, освобождава крака му от зенгиите и го качва на коня си. Куп рицари го заграждат и го молят да се върне назад. Умиращият рицар поклаща глава и със сетни сили се мъчи да се изправи на седлото. Зад началника очите му горят в предсмъртна мъка.

— За Франция… За Божигроб!…

Луи дьо Блуа, внукът на френския крал, е мъртъв. Жехан дьо Триер поема скъпия товар в ръцете си и се мъчи да го спаси за благородно погребение. Но една стрела се забива в гърлото му и той пада на земята заедно с мъртвото тяло на господаря си.

— Луи дьо Блуа е убит… Луи дьо Блуа е убит…

Грозната новина се разнася с бързината на вятъра и смущава сърцата на рицарите.

Императорът заклева хората си да не бягат. По-скоро да умрат с чест, отколкото да претърпят позорно поражение. И с безумна дързост грабва една алебарда и се хвърля в грозната сеч. Десет рицари го обкръжават с копия и щитове.

— Жив! Жив го искам… — шъпне Калоян на алагатор Георги и сочи пурпурната наметка, която се вее около сребърната броня на императора.

Със смели, отчаяни удари алагаторът се промъква през копията, които защищават Бодуена. Но една алебарда внезапно го храсва по тила и той пада под копитата на конете.

Тогава Калоян изважда меча си и се впуща в страшната бран.

С широки движения той вдига меча си с две ръце вляво, вдясно и се мъчи да достигне мястото, където се намира императорът. Там иска да го срещне той — очи в очи сред горохота на битката, сред ужаса на толкова смърт и кръв. Там иска да срещне гордия латинец, за да покаже, че Калоян му е равен по юначество и по сила.

Двама копиеносци вървят от двете му страни и го пазят с медните си кръгли щитове.

— Наведи се, чичо! — извика до него един глас.

Калоян снишава глава и една стрела избръмчава над него. За миг той се извръща и вижда учуден до себе си княз Йоан. Копиеносецът му отляво е синът на Асена…