Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 175

— И после? — попита Калоян.

Брасио дигна отново виното до устата си. Отряза си голям къс луканка и продължи да разправя, като шумно дъвчеше и гълташе суровото месо. Такова вкусно нещо той не беше ял никога дотогава.

— Като нахълтахме в крепостта, видяхме толкова много народ, като че половината свят се бе събрал там. Не посмяхме да влезем навътре и се върнахме. Тогава месир Пиер д’Амиен, Алиом дьо Клари и аз заедно с десетина кавалери и шестдесет сержанти слязохме върху едно малко парче земя, между крепостта и морето. Там видяхме на стената една врата, която изглеждаше отскоро зазидана. Почнахме да я блъскаме с копия, мечове и секири, а отгоре ни ромеите пускаха камъни и вряла вода. Чудя се как не ни погубиха всичките. Най-сетне успяхме да направим голям отвор и погледнахме през него. Вътре гъмжеше и се чернееше войска подобно на някакъв огромен мравуняк от хора. Все пак ние влязохме. Изненадани от дързостта ни, ромеите хвърлиха оръжието си и побягнаха. Недалеч оттам, на един хвърлей с камък, се намираше император Мурзуфлон. Като ни забеляза, той се спусна отгоре ни с много войска. И като видя, че не помръдваме назад, разколеба се и избяга. Тогава ние разкъртихме железата на една от крепостните порти и нашите нахълтаха вътре. През нощта Мурзуфлон напусна града и ромеите избраха за император Теодор Ласкарис. Но и той, още преди да съмне, се качил на една галера, избягал в Никея и останал там господар и император. След това ние завзехме града и наказахме всички коварни изменници. Това стана точно на 13 април.

— А защо избрахте за император фландърския граф? — попита Калоян.

Пиер дьо Брасио се изсмя.

— Много му се искаше на Монферато да седне на императорския престол. Но не биде волята му. Петнадесет дни бароните се караха, докато решат избора. Най-после дожът Дандоло избра четири от най-мъдрите кръстоносци, които на свой ред трябваше да изберат десет барони избиратели. На тези десетмина отслужиха молитва в черквата, за да получат от бога ум и вдъхновение. След дълги съвещания те единодушно избраха граф Бодуен за император на новата латинска държава. За голяма радост на французите и велика скръб на Монфератовите хора. Какви тържества станаха при коронясването, какви веселби… — Изведнъж лицето на рицаря стана мрачно. Той дълбоко въздъхна.

— Наскоро след коронясването пристигна жената на Бодуен. Новата императрица. С каква радост чакахме пристигането й. Какви приготовления станаха за посрещането й. Чакахме императрица, а получихме ковчег. Корабът ни донесе мъртвото тяло на графиня Мария…

Калоян се развълнува. Спомени нахлуха в душата му и го задушиха. Той си наля вино, поглади с горяща ръка челото си. Попита:

— От какво умря благородната графиня?

— След като добила втора дъщеря — Маргарита — тя заминала с кораб за Сирия, дето се надявала да намери обичния си съпруг. Но той беше вече император в Константинопол. Изненадана от новината, графинята веднага заминала обратно за Визанс. Дългото пътешествие, горещините, слабостта от скорошното добиване съвсем я изтощили и тя починала по пътя — в Сен Жан д’Акр. И вместо трон — намери гробница в „Света София“. Ах, отначало император Бодуен беше като луд… По цели нощи се луташе край морския бряг, плачеше и високо зовеше покойницата. Ако не беше така благочестив, може би щеше да се убие. Боях ме се за разсъдъка му. Проклинаше трона си, проклинаше часа, когато се отклонил от светата цел на похода, когато напуснал скъпата си родна Фландрия… След това полека-лека взе да се примирява. А сега е все мрачен и мълчалив. Убива скръбта си в държавни работи.