Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 151

Тази мисъл го ободри, той се озърна наоколо си и каза:

— Где отидоха жените? Няма ли да ни дадете нещо да си похапнем?

В съседната стая жените шепнешком се разговаряха за таласъма, който преди няколко дни се явил край Енюв път.

Те донесоха на царя да закуси и пак разправиха случката пред мъжете.

Калоян слушаше, чупеше орехи, ядеше от питата, взимаше си от варените присади, тиквите с мляко, сушените сливи, от време на време се усмихваше и мисълта му отново бягаше към остров Корфу, гдето се беше събрала онази страшна, зловеща войска.

Внезапно навън се чу някаква глъчка. Йоан скочи и погледна от прозореца.

— Защо ли княз Белота, Сеслав и презвитер Константин бързат толкова нагоре?

— Този Сеслав напоследък взе да не ми харесва — се обади деспот Слав. — Струва ми се, че твърде често посещава събранията на богомилите — и той хвърли крадешком поглед към царя.

— Какво от това? — отвърна Калоян и гласът му бе пълен с укор и недоволство. — Всеки е свободен да вярва в това, което обича. Мислиш ли, че ако убия богомилските водачи и разтуря събранията им, с това ще убия богомилството? Не, напротив. С това само ще накарам учението още повече да се засили сред народа.

— Богомилството бунтува народа и го учи на непокорство.

— Да. Но богомилите днес са силата на държавата ми. Когато настъпя към Филиповград, богомилите там ще ми помогнат, защото…

Изведнъж той млъкна. В стаята се втурна запотен и запъхтян княз Белота. Едрата му снага цяла се тресеше от вълнение. След него се мяркаха презвитер Константин и боляр Сеслав. И тримата извикаха в един глас:

— Нещо нечувано! Не можете си представи кой пристигна пред търновските порти.

— Папският нунций — извика радостно Калоян.

— Не! Патриарх Йоан Коматир!

Царят, Йоан и Сеслав се изгледаха изтръпнали, онемели.

Лудост ли беше това? Самият вселенски патриарх, надменният ромеец, главата на православието бе напуснал златния си дворец във Визанс, за да дойде сам, лично в Търново? Сън ли беше това?

Презвитер Константин пое дъх и се обади:

— Сега патриаршеската кочия и конницата, която го придружава, се изкачват по Боярски рът.

Все още стояха като вкаменени. Как беше възможно такова чудо?

Вселенският патриарх в Търново!…

Глава IX

И той наистина беше дошъл.

Разтреперан, разкаян, със сълзи на очи той молеше помощта на силния български цар против кръстоносците, които се готвели да превземат Визанс. Ромеите били съгласни на всичко. Да признаят българския владетел за император, да издигнат архиепископ Василий в патриаршеско достойнство…

А на ухото на Калояна той пошъпна и други, още по-съблазнителни обещания. В царския град се готвел заговор против Алексей III, за да свалят некадърника. Но за мястото му чакали мнозина, още по-недостойни честолюбци: Теодор Ласкарис, зетят на императора и съпруг на дъщеря му Анна, младият Исаков син Алексей, който само чакал да влязат латинците в Константинопол, за да освободи баща си от тъмницата и сам да се провъзгласи за василевс, някой си друг сродник на Ангелите на име Мурзуфлон и безброй други неспособници… Но ако Калоян спаси Визанс от грозната заплаха, не беше ли най-редното той сам да стане василевс на българи и на ромеи, както при Симеона?