Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 150

Младият Йоан и деспот Слав следяха изпод вежди царя, но не смееха да го заговорят.

Хиляди мисли се виеха в мозъка му, преплитаха се в отчаяни решения, кръстосваха се в безумни хрумвания.

Как тази малка, бедна България щеше да се справи с такава могъща вълна от горди и алчни рицари? Защото той много добре знаеше, че не само благочестиви подбуди бяха събрали заедно такава огромна разнородна тълпа. Знаеше, че отдавна Венеция се заканваше на Визанс, загдето ромеите дават предимство на генуезките търговци в Константиновград, знаеше, че папата няма да си мръдне пръста в защита на омразната му православна империя, знаеше, че всеки рицар е тръгнал повече, за да дири приключения, власт и богатство, отколкото да освободи Гроба господен, знаеше, че от дълго време богатият фландърски граф е в лоши отношения със сюзерена си френския крал Филип, понеже по време на войната му с Англия Фландрия бе взела страната на англичаните. И сега граф Бодуен диреше случай да се махне за известно време от Франция. Всичко това беше го научил от папския нунций през време на двегодишното му стоене в Търново.

Идваше такава страшна напаст, а България не беше още призната държава. И от Рим все още нямаше никаква вест…

Калоян седна на дъбовото кресло на Асена, прекара ръка по очите, по страните си и дълбоко въздъхна.

— Чичо — се опита тихо да се намеси Йоан — ако латинците дойдат във Визанс, ние ще трябва на всяка цена да бъдем добре с тях. Още повече ако папата ни признае.

Калоян се усмихна. Тъкмо и той мислеше същото нещо. На всяка цена той трябваше да завърже добри отношения с латините. Дори можеше да им предложи помощ срещу Визанс.