Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 145

А ето че всеки ден все по-тревожни вести пристигаха в Търново. Венгерският крал Емерих непрестанно заплашваше, че ще нахлуе в земите, които Калоян през пролетта бе заел на запад от река Тимок.

Но не беше само това. Тъмни, зловещи слухове се носеха откъм по-далечния Запад и запълваха с тревога сърцето на царя. Несметни тълпи кръстоносци се бяха надигнали през синьото море и бяха превзели Зара и Далмация. А сега техните вождове водеха преговори със сина на ослепения Исак, за да му помогнат да си върне бащиния престол от узурпатора Алексей. Тъкмо наскоро бе дошла в Търново вест, че кръстоносците, след като превзели Драч, сега прекарвали Великдена на остров Корфу. Там те чакали пристигането на Исаковия син, който бил паж в двора на сестра си, алеманската императрица Ирина.

Дълбоко в сърцето си Калоян подозираше, че тези преговори не бяха само за доброто на младия паж, а си имат и други, по-дълбоки причини. Защото между вождовете на кръстоносците беше и венецианският дож Енрико Дандоло, известен като много хитър и далновиден човек. Не току-тъй хитрият венецианец беше предложил корабите си на кръстоносците. Отдавна той дебнеше случай да затвърди властта си във Визанс и да прогони оттам опасното съперничество на другите богати републики. Сега този случай му се отдаваше извънредно благоприятно. Дандоло беше услужил на кръстоносците и с тяхна помощ можеше да нападне ромеите. За това имаше два повода. Първо, да върнат престола на Исаковия син и, второ, да си набавят припаси за по-нататъшния кръстоносен поход за освобождаването на Светите земи.

Но Калоян не се мамеше, че ако кръстоносните тълпи успеят да вземат Визанс, заслепени от богатствата му, те мъчно можеха да се откъснат от него. И той потръпваше от зли предчувствия. Един след друг се редяха враговете на българското племе.

А ето сега и тия нови врагове, хиляди пъти по-силни, по-опасни от хилавите византийци. Какво щеше да ги спре да пометат една млада, неустановена и непризната от никого държава?

Не виждаше вече друг изход, друго спасение, освен признанието и поддръжката на Инокентий. А презвитер Власий не се беше върнал още от Драч, защото ромеите не го пропуснали по-нататък, и Калоян не можеше да знае каква е била съдбата на трите писма до папата.

Никога от освобождението си от ромейско робство дотогава българската държава не бе преживявала по-тежки и по-безпокойни дни. Най-малката непредвидливост, най-малката грешка можеха да бъдат съдбоносни завинаги. Какво мислеха да правят с българите надменните кръстоносци? Как щяха да се отнесат с тях? А ромеите? А венгрите?

Царят тежко въздъхна и се отби в новата черква, която строяха срещу свети Димитър на другия бряг на реката, в подножието на Царевец, наречена на апостолите Петър и Павел.

Като видя царя, Сеслав остави стенописа си и излезе да го посрещне.

— Нещо ново, царю честити? — попита той бавно и тихо.

— Нещо ново, Сеславе. Видях сина ти у дома. Хубав момък е станал. Хайде сега покажи картините си. Водя двама нови живописци да ти помагат: Гроздан и Стефан.