Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 146

Царят влезе в недовършеното здание. Не стигаха пари да измаже отвън и да се построи камбанарията. Засега Сеслав и неколцина други живописци работеха вътрешната украса. Калоян внимателно започна да разглежда започнатите стенописи.

Целият таван и сводовете бяха нарисувани с картини, които представляваха разни събития от живота на Христа и светците. Мъченици падаха под ножа на неверници, архангели разперваха белоснежни криле… Едри мраморни стълбове подпираха сводовете, лози дълбаеха в блесналия камък на капителите нежните си листа. Сеслав надзираваше зографисването.

Калоян похвали труда му и като остави там двамата нови живописци, се отправи към „Свети Димитър“.

Сам, без стража. Той обичаше да ходи така, да среща граждани и селяни, дошли от околността за пазара, да ги разпитва, да учи от самия извор за нуждите и болките на народа си.

В „Свети Димитър“ нямаше никой.

Само няколко слабо трептящи вощеници осветяваха тайнствения полумрак на светата сграда. Чудотворецът го гледаше с ясния си взор.

Царят коленичи.

— Помогни ми, научи ме… — и царят наведе чело, изля в горещ шъпот отровната горчилка на сърцето си. Сетне спря пред гробницата на братята си. Сам… сам… Никой, комуто би могъл да облекчи душата си. Йоан бе млад, Мария невръстна, царица Елена живееше тихо и уединено вдовишкия си жребий, не искаше да огорчава с нови грижи последните дни на майка си, всеки ден Целгуба се отдалечаваше от сърцето му…

А синовете на Теодора и Севина, Борил и Слав, бяха най-прикритите му врагове, Стрез не бе излязъл от юношеска възраст. А Добромир Хръс отново бе надигнал непокорна глава. Затова той го беше изгонил от Просек и на негово място бе изпратил верния си Шишман.

Той доближи гроба на Мария. Над бялата мраморна плоча гореше голямо златно кандило.

Колко кратка бе утехата на лъчезарната й усмивка… Като падаща звезда бе блеснала тя само за миг в тъмния шемет на живота му. А споменът за Ефросина и дните, прекарани във Визанс, бе вече тъй блед, тъй далечен…

Нима целия си живот той щеше да прекара само в неспирни борби и тревоги? Една след друга се надигаха като тъмни зли чудовища напасти и угрози. Щеше ли той да издържи докрай, да има силата докрай да надделява над жестоката орисница на племето си?

Той излезе, отново мина край новостроящата се купел, нагледа майсторите, даде им съвети и се отправи към стария Асенов замък, надвесил тесните си стени над Етъра. Научил се за излизането на царя, многоброен народ се трупаше по пътя му, жени коленичеха и се кръстеха, старци и млади сваляха шапки, деца припкаха и му поднасяха прясно откъснати цветя.

Всеки искаше да види горещо обичания Кало-Иван… Техния добър Иван… С леко движение на ръката царят отговаряше на поздравите.

В далечината се зачу кучешки лай и свирене на ловджийски рог. По каменния друм, който водеше за Царевец, летеше черният кон на царицата. Целгуба бе ходила на лов с деспот Борил, брата си Йона и войводата Манастър. С тъмночервена ловна руба, сребристосив крагуй на ръката и малка аксамитена шапчица, тя минаваше като чудно, приказно видение.