Читать «Асеновци - четирилогия» онлайн - страница 143

Ана и другарките й се упътиха към него.

— Какво ти е? Защо не пееш, защо не се смееш? — питаха я загрижено девойките.

Хубавото момиче не отговаряше. Само леко поклащаше глава. Отбягваше възхитените погледи на момците, вървеше с тъжно оборено чело. За какво й беше тази хубава янтароцветна руба, тази хубава алена кърпа? Когато ги носеше вече без радост… Някъде далече се зачуха радостни викове, които скоро се преляха в дълго, непрестанно ликуване. Цялата тълпа се раздвижи, залюля, почна да се струпва към реката.

— Царски люде! Царски люде! — се чуваха викове.

Ана побеля цяла. Някаква сладка умора я закова на мястото. Буйни вълни топла кръв заляха главата й.

В далечината се показаха няколко конници. Най-напред яздеше някакъв момък с огненоцветна туника. Ана го позна веднага. И първото й движение бе да избяга, да се скрие някъде. Но някаква чудна сила я държеше покорна и неподвижна.

Князът бавно наближаваше… Кожата на тъмнозлатистия кон блестеше като коприна под косите лъчи на слънцето. От дясната му страна на бял кон яздеше княз Александър, облечен в гълъбова туника, от лявата — младият боляр Добромир. Около Йоановата талия се виеше тънка верига от сребърни халки. Под шапката му се подаваха лъскави, тъмни къдри. Очите му безспирно се местеха из тълпата, сякаш диреха някого. Изведнъж лицето му светна.

Беше я видял…

Да. Тя беше. Същата… Сто пъти по-хубава в тази светла руба, с този ален мерджан на бялата шия. Кестенявите й очи тихо блестяха сред златната мъгла на дългите руси клепки… Сури къдри надничаха под везаната кърпа, бузите й горяха като трендафили… И тя го гледаше. Сякаш омагьосана.

Ана разбра копнежа и скрития въпрос в искрометния му взор, разбра, че заради нея тъй радостно блестят черните му като въглени очи. И вълна от безумно щастие удави душата й. Замайващият шум и празните забави на панаира внезапно се превърнаха в райска песен, в свято тайнство, глухото думкане на тъпана отекна с радост в сърцето й. Какво от това, че тя беше бедна и проста девойка… Какво от това, че той беше от царски род, далечен и непостижим…