Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 94

— Елено! — извика царят. — Елено! Кажи, какво искаш, за какво жадува сърцето ти? Огърлица? Диадема?

Ужас обезцвети лицето на царицата. Да не беше загубил разума си Асен? Но не. Всички се смееха, всички говореха оживено, с радостни възклицания.

Само Иваница не можеше още да повярва.

Как беше възможно Алексей, разглезеният женствен Алексей да бъде способен на такова дело? Да ослепи брата си, този, който тъй нежно го обичаше и обсипваше с почести и подаръци… Нима можеше човешката поквара да стигне по-големи предели?

Той си спомни вечерта, когато Исак го беше повикал да му предложи Евдокия — Алексеевата дъщеря. Такава хубава, светла усмивка имаше изтънченият чернокъдър севастократор… Толкова огромна бе милостта на Исак към него. Кой можеше да си помисли, че под онова прекрасно чело се е криела толкова гнусна измама?

Не можеше мекушавият севастократор да измисли такава дързост. Това беше дело на жена му Ефросина, оная едра, мъжествена жена с обилни тъмни коси и орлов нос, която Иваница бе зърнал един път на прием в Свещения дворец. Само тя, подпомогната от многобройните си любовници, можеше да стори това…

Иваница изтича навън, пресече градините и през малката западна порта се спусна надолу към реката, премина моста и се отправи към черквата на Чудотвореца.

Пламтящ от благодарност, той се просна пред святата икона и изрече тържествени, благодарствени слова за новото чудо.

Вън пред вратата се трупаха слисани граждани, които бяха видели княза да тича сам и гологлав през улиците на Асенова махала.

Пияни от радост, търновци излязоха на моравата, заключена между Етър и Царевецката твърдина, и до късна нощ под обилния бледосребърен дъжд на лунната светлина глухите удари на тъпана се сливаха с веселите извивки на гуслите и радостните припеви на хороводните песни.

След два дни пристигнаха находници от василевс Алексей III Ангел.

Идеха с предложение за мир и приятелство.

Глава XXV

Отново се беше събрал висшият болярски съвет в палата. С трескаво нетърпение властелите очакваха да чуят условията на Алексея.

Двамата пратеници — алагаторът Йоан и логотетът Ставраки — чакаха бледи и развълнувани под любопитните погледи на българите явяването на царя. Влязоха Петър и Иваница. След малко вратите се разтвориха, двама оръженосци застанаха от двете им крила. На прага се яви Асен.

Той бързо изгледа всички с острия си поглед и се отправи към престола. Пратениците се поклониха дълбоко.

— На българския цар се целува обувката като на василевс — каза бавно Иваница.

Ромеите целунаха багрената коприна и сърмените сандали, с които бяха обути краката на Асена, и му подадоха тънък пергаментов свитък.

Със строго свити устни и навъсено чело царят леко докосна уста до златния печат, разчупи го и прочете на висок глас условията на Алексея.

Василевсът искаше да сключи траен мир с българите и им остъпваше Анхиало, Дианинград и Верея.

Болярите се спогледаха удивени. Дълъг шъпот се разнесе из стаята. Освен това Алексей обещаваше богати дарове и приятелски връзки между двата двора.