Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 93

Иваница скочи.

— Не! Преди мене Петър има право.

Всички погледи се устремиха към едрия, мълчалив мъж.

Петър стана. Той рядко говореше и затова болярите затаиха дъх, пълни с любопитство.

— Аз се отказах завинаги от царския венец. Предпочитам отдалеч, със съвет и напътствие да помагам в управлението на братята си. Иваница е буен и смел като Асена. Само той може да замести царя.

Но Иваница настоя упорито на своето. Тогава Петър се съгласи, но с условие и Иваница да дели с него власт и царски почести.

— Куманският хан Цигат — продължи Асен — е обещал да нападне венгрите откъм гърба, щом те напрат на Бдинската крепост. А ние ще пазим хемските твърдини. Но мисля, че ще е по-добре, ако не чакаме първи да ни нападнат. Затова разпратих златопечатни слова до най-далечните си крайни боляри да съберат веднага опълченията си и да потеглят на юг. Ние тръгваме оттук в четвъртък. Ще се съберем всички при Станимака. Оттам ще гледаме да издебнем Исаковите пълчища. Боляри, борбата ще бъде за живот и смърт…

Царят стана и замислено започна да се разхожда. Спря до прозореца, погледна надолу, махна с ръка на двамата си синове, които весело играеха с малката Мария в градината, и спря взор на черквата в подножието на Трапезица.

Откъм главната крепостна порта се зачу тежкото скърцане на веригите на подвижния мост. Неясни викове отекнаха от голямата бойница. След миг един конник, побелял от прах, полетя към палата. Главата му почти допираше врата на коня.

Сърцето на царя заби глухо и тревожно. Какво ли се бе случило? Дали Исак не бе нахлул неочаквано през някой хемски проход?

Асен пресече с големи стъпки стаята, изтича през преддверието и се спусна по стълбите. Срещу него тичаше находникът. Когато стигна пред царя, той грохна в краката му, пребит от умора.

— Вода! Дайте вода! — извика Асен на болярите, които, изплашени и удивени, се бяха струпали зад него. След това се наведе над изнурения:

— Говори!

— Исак… Исак… — изхърка момъкът.

— Какво Исак? — извика царят изтръпнал.

Някой донесе вода, напръска лицето на находника, дадоха му да пие.

— Исак… Исак е ослепен!

Болярите се изгледаха поразени. Не вярваха на ушите си.

— Кой го е ослепил?

— Алексей… брат му. Когато Исак Ангел станувал в Кипсела по Възкресение… брат му се провъзгласил за император. Тогава Исак, изоставен от всички, от логотетите, от слугите си даже, яхнал един силен кон и избягал в Стагир… но там ханджийката го издала на стражата… Като го завели в Константинопол, новият василевс… брат му, заповядал да го ослепят и да го хвърлят в тъмница.

Обезумели от радост, болярите почнаха да се прегръщат и да викат с пресечен от сълзи и вълнение глас.

Бяха спасени! Бяха спасени!

С озарено от щастие лице Асен хвана находника за ръката и извика:

— Кой си ти? Как ти е името?

— Казвам се Боян. Парик съм в прониятството на боляра Недялко, царю честити…

— Отсега ти си свободен. Давам ти стас в Търновско. Хайде върви, върви се почерпи…

Той извади един пръстен от ръката си и му го хвърли.

Княз Белота му хвърли кожената си кесия.

От горницата се затече царицата и спря изплашена големите си черни очи върху чудната гледка.