Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 80

Наскоро Иваница замина с княз Белота за Адриановград, където щяха да го чакат император Фридрих и пратениците на Неман.

Там българи, алемани и сърби сключваха съюз за обща борба против ромеите. Войната щеше да почне през пролетта. През март 80 000 кръстоносци щяха да обсадят флотите на Генуа и Венеция. Българите щяха да съберат 40 000 войници, а сърбите 20 000. Фридрих щеше да признае на българския господар царската титла. Българи и сърби щяха да станат господари на полуострова и да си го поделят. Добромир Хръс също обеща помощта си, като събере люде от Долна земя.

Цяла зима Асен и Петър трескаво подготвяха великата бран, която щеше да осъществи най-смелите им блянове. Ковачниците ден и нощ работеха щитове, копия и мечове. Болярите стягаха опълченията си. Куманите обещаха помощта си. Сърбите също събираха люде и оръжие.

Жените приготвяха пексимет за войската. Старци помагаха на младите да стягат лъкове и колчани. Всичко живееше само с мисълта за предстоящите съдбовни дни.

В това време гръцкият патриарх проповядваше в черквата „Света София“ смъртна вражда и изтребление на латините. Император Фридрих замина да прегледа Тракийските крепости, като остави във Филиповград сина си и епископите, които бяха тъй много задържани от Исака.

— За да си починат от дългото им чакане прави пред василевса… — каза шеговито той, целувайки им ръка.

Ала нему не му беше до шега. Сърцето му се свиваше при мисълта, че напразно губи сили и време, за да се бори с излишни врагове, когато на изток Саладин очакваше предизвикателно оръжието му.

Когато пролетното слънце раззелени ливадите и стопи ледените потоци, българските войски почнаха да се събират за похода. Дълги върволици конници се трупаха по главните друмове, запътени към юг. При Адриановград щяха да се съберат съюзните ратници.

Начело на българите яздеше сам Асен. Когато наближиха към Верея, посрещна ги гончия, който летеше право към тях.

Вестта, която носеше, бе унищожаваща.

Внезапно Фридрих и Исак Ангел подобрили отношенията си, като сключили нов договор за мир и приятелство. Исак приел да прекара кръстоносците с византийски кораби на Малоазийския бряг. Фридрих се отказвал от съюза си с българи и сърби. Двамата императори си разменили богати дарове.

Асен прие удара твърдо. Не мигна око. Само лицето му полека се покри с гъста руменина. Той погледна брата си и каза:

— Всяко зло за добро. И без Фридрих ще можем. Вместо да бъдем благодарни на алеманите за победата си, сега ще дължим всичко само на себе си и ще имаме всичко само за себе си. Нека бог да ни е на помощ!

Глава XX

Огромната войска, която Исак Ангел бе готвил срещу Фридрих Хохенщауфен, сега щеше да отправи всичката си мощ против ненавистните българи. Най-сетне трябваше да се послуша съветът на Василий Българоубиец и да се съкруши веднъж завинаги това бунтовно и размирно гнездо.

Планът на ромеите бе страхотен. Всеки час бързи съгледвачи пристигаха задъхани в Търновград и докладваха на Асена:

— Гръцките кораби потеглиха с близо стохилядна войска по посока на Анхиало!