Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 81

— Гръцката войска слезе при Несебър и се присъедини към конницата им по посока на източния Хем!

Асен изпрати заповед да се изтеглят българските войски от крепостите и да се съсредоточат по планината, без да влизат в бой с ромеите. Да се държат само твърдините на Овеч и Преслав.

Нов находник извести:

— Исак Ангел отпочина с войските си при Варна и потегли по стария друм към Шумен, ала при Козаревец се отби по посока към Търново! Возят подире си безчет стреломети и тарани.

Столицата бе готова за обсада. Населението прибрано в трите крепости, храната струпана за много месеци, оръжието достатъчно. Годините на мир не бяха минали напразно.

Бе дошъл решителният час.

Исак Ангел беше решил да свърши веднъж завинаги с българите.

Асен знаеше, че Исак ще го нападне ненадейно. Ромеите бяха вероломно нарушили мирния договор, сключен при Ловеч. Това беше за очакване: доверчивостта в бойните работи е престъпление. Затова всичко бе обмислено до най-малката подробност. В плана на отбраната бяха посветени само малцина най-верни хора. Асен прилагаше плана на Крума срещу Никифора: да увлича врага все по-навътре в страната и да го отдалечава от продоволствените му средища, като го изтощава при всяка крепост с привидна защита, като изтегля главните си сили.

Планът на василевса беше да дири главната сила на Асена и да я съкруши окончателно. Тъй както бе сторил Василий при Беласица.

Нов находник донесе още по-страшна вест:

— Гръцките кораби продължиха пътя си и пред устията на Истъра навлязоха в голямата река, за да пазят нашия бряг. Да не могат куманите да ни дойдат на помощ.

Очите на всички бяха отправени към Асена. Докато той беше спокоен и водеше с твърда ръка и смайващо изкуство войната, всеки твърдо вярваше, че победата ще бъде с българите.

Разгневен от упоритата съпротива на Овеч и Преслав, Исак Ангел отмина по-малките крепости, чиито защитници напущаха кулите си, скачаха като елени по височините и като диви кози се катереха по стръмнините, но избягваха да влизат в ръкопашен бой. Той реши на всяка цена да превземе Търново.

Бавно напредваше византийската армия по древния, широк и удобен път към българската столица. Начело, се движеше цялата ромейска конница с вождове Мануил Камица и Исак Комнин, зетя на севастократор Алексей. Следваше пехотата, сред която беше императорът с брата си Алексей, подире им идеше несметно число обсадни машини, после обозът, а за охрана на последните части бяха отрядите на севастократор Йоан Дука, чичо на императора.

Търново бе обсаден.

Изтръпна цялата българска земя. И отвсякъде се притече помощ на Асена. От Долна земя тръгнаха доброволци и наближиха в усилен поход пределите на свободната родина.

В Цариград очакваха всеки миг да чуят вест, че Търново е паднал.

Не беше ли прославеният съдия Никита Хониат държал вдъхновено слово пред императора, преди той да потегли с войските си към България? Не беше ли му пожелал: „Денем слънцето да не го пали, нито месецът нощем, ръката му да изпитат всички негови врагове и всички, които го мразят, да станат като пяна пред лицето на вятъра…“