Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 61

Тъгуваше Мария в Търново. Защото знаеше, че всички знатни момци, които съперничеха за благосклонността й, мислеха повече за богатите земи край Карвуна, отколкото за младата мома. Белота нямаше други братя. И единствената му сестра щеше да наследи с него несметните богатства на древния Алцеков род. А старият княз, като я изпращаше в Търново, бе казал:

— Чедо, преди да умра, искам да те видя настанена на добро място. Брат ти се ожени повторно и има вече кой да се грижи за децата му. Върви и зарадвай стария си баща…

Затова Мария бе дошла в Търново — послушна на бащината воля. Кой щеше да я вземе за съпруга, беше й все едно. И въздъхна още веднъж, загледана в тъмните гори на Орловец, в бисерната бледост на небето.

Заедно с боляра в стаята нахлу вълна от свежест, младост и веселие. Той се поклони дълбоко, една руса къдра падна върху руменото му лице, после дигна живия си взор, изгледа пронизително девойката и след обикновените приветствия добави:

— В този хитон княгинята е по-красива от всеки друг път. Аленото й отива много. От Визанс ли е този бархат?

Девойката отвърна нещо с тих, засрамен глас и припна да донесе още храна за трапезата. След малко влезе, като държеше в дясната си ръка блюдо овче сирене, а в лявата крондилче с медовина. След това ромейската прислужница внесе печена мисирка, пушено свинско и сушена риба. Червеното вино обилно се пенеше в каните.

— Здравица ти! — каза Белота и дигна сребърния си кубок.

— Здравица ти! — отвърна болярът и дигна своя златен, украсен с рубини.

Някой почука на вратата. Втурна се прислужницата.

— Деспот Борил!

Всички скочиха на крака. На прага се появи един висок, слаб момък с тънки светли коси, които небрежно се спускаха на раменете му. Той свали кожената си шапка.

— Нося ви радост! — каза. — Царят има момче!

В оживените викове, които последваха възклицанието му, никой не забеляза хладния корав поглед, който деспотът хвърли на Иванко.

— Кога? — попита смаяна ромейката. — Защо не ме извикаха в палата? У нас при такива случаи се събират най-знатните жени около августата.

Княз Белота мълчеше. По-силно от всякога го опари мъката на самотния му дом. Вече втори син имаше царят, а той…

Борил бе използувал радостния случай, за да мине край Белота и да види младата княгиня. Богатствата на княз Алцеко бяха твърде необходими за тайните замисли на честолюбивия деспот. Присъствието на Иванко го накара да пламне от гняв. Той не се съмняваше, че въпреки всичките си чувства към Зоя хитрият беден боляр ще предпочете Алцековите имоти пред всички съблазни на ромейката.

— Почети трапезата ни, деспоте — каза Белота и здрависа високия гост.

Борил погледна крадешком младата княгиня, която, леко заруменяла и с наведена глава, шеташе насам-натам около масата, и свали тежкия си кожух.

След като хапнаха набързо, всички заедно се отправиха към палата.

Друмът беше почернял от засмени хора, които бързаха да честитят на царя. Тежките кожуси на властелите се мяркаха наред с овчите кожи, в които се гушеха технитари, търговци, млинари и побирници.