Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 59

„И той бил с червена брада като нашия“ — неволно си помисли граф фон Насау, като си припомни прякора на Фридрих Барбароса, което значеше Червена брада.

Маркграф Херман предаде писмото на своя господар. Логотетът го пое и го предаде на тълмача.

Фридрих Барбароса молеше императора на ромеите да му позволи да премине с войските си през неговите земи, за да отиде да освободи Ерусалим от ръцете на неверниците, като му известяваше, че изпраща подобно послание и до Иконийския султан, за когото се чувало, че има намерение да приеме християнството.

Исак Ангел направи лек знак и към него се притече един монах с ниско наведена качулка към веждите.

Императорът никога не вземаше решение, преди да се посъветва с духовници ясновидци. Особено доверие имаше в думите на отец Доситей от манастира Студитски, който някога му бе предрекъл, че ще стане император, и това наистина се беше сбъднало. Нима някой можеше тогава да допусне, че при толкова сродници от бащиното коляно на Комнините византийският престол ще се падне на сина на Андроник Ангел — сродник на Комнините само по майчина линия?

Монах Доситей дълго шъпна, наведен над рамото на василевса, докато Исак II бавно кимаше с глава.

— Вашият господар дава ли дума, че войските му няма да навредят нищо на градовете, селищата и крепостите, покрай които ще минат? — попита императорът.

— Нашият превисок властелин не само дава дума, ала се задължава да плати до стотинка всички храни, които ще получи през време на пътуването си, като моли да бъде наредено от Константинополската власт, щото по всички места, покрай които ще минем, да се натрупват припаси за людете и конете — отвърна графът.

Изведнъж Исак Ангел зададе въпрос, който нямаше нищо общо с водения разговор, сякаш искаше да забави окончателното си решение.

— Истина ли е, че във вашата страна се е появила ясновидка, която приемала известия от ангелите?

— Аз ходих в Кьовенщайн и с очите си видях чудната девойка — каза маркграфът. — Тя извести, че Ерусалим паднал под властта на Саладина още в същия ден, когато стана поражението на християните. Много по-късно пилигрими донесоха грозната вест…

Очите на василевса засвяткаха, той цял се развълнува, одеждата му, обсипана със скъпи камъни, изпусна пъстри искри. Той отново зашушука с монаха. Най-сетне попита:

— Друго нещо не пророкува ли момата?

Изненадан, че не получава отговор на въпроса, който го тревожеше, маркграфът въздъхна, после разказа как пророчицата се радвала за падането на Свещения град, защото новият кръстоносен поход щял да бъде спасителен път за западните рицари. Исак дълго мълча, углъбен в мисъл, после бързо реши:

— Ще изпратя при крал Фридрих логотета Йоан Дука и Андроник Кантакузин, които ще го улесняват по целия път и ще сключат договор по клетва. Още утре ще проводя гончии по всички главни кръстовища да известят на народа да събира храни и да бъде любезен към преминаващите гости на страната.

За да не разсърдят господаря на Константинопол, пратениците не изказаха недоволството си от това, че господарят им бе наречен крал, а не император.