Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 57

— Здравей, Иванко! — и като се обърна към царицата, която предеше в един ъгъл, рече: — Гледай какъв мъж е станал, да не му се нагледаш!

— Значи, разбрахме, Иваница — каза болярът, като сваляше меча от пояса си.

— Слава богу! — възкликна Асен и очите му радостно блеснаха. — Откъде се научи?

— От Белота — отвърна бързо Иванко и добави: — Разправи ми всичко сега.

Асен разказа това, което беше научил от Сеслав, и се прекръсти.

— Да благодарим на господа, че момчето е живо и здраво. Само да видим какво ще стане по-нататък… — и той дълбоко въздъхна.

— Върнаха ли се пратениците от Ниш? — попита Иванко.

— Не. Още чакат там. Фридрих се забавил. Но каква полза, когато… — и той разгърна ръце в широко отчаяно движение. А след като помълча малко, каза: — Искам да поговорим с тебе за някои твои работи.

Болярът трепна. Лицето му леко побеля. Върху челото на Асена се бяха явили две сурови гънки. Царицата остави работата си и стана.

— Мръкна вече. Ще ида да запаля някоя борина — каза тя и излезе.

— Скоро ли ще бъде? — попита усмихнат Иванко.

— След един месец, може би и по-рано… — отвърна Асен и веднага добави: — А сега слушай какво ще ти кажа. Първо — пак си задлъжнял. Второ — много пакости си направил с тия жени. Всички идват на мен да се оплакват.

Иванко седна, преметна крак връз крак, загледа се в тавана и почна леко да подсвирква някаква весела песничка.

— Аз не се шегувам! — извика строго Асен. — И те предупреждавам за последен път. Казвам ти го…

Момъкът се изсмя.

— Тъкмо щях да ти искам сто аспри в заем…

Асен скочи сърдит.

— Какво правиш ти, човече? Ами преди една неделя ти дадох двадесет перпери? Къде ги разпиля?

— Къде… Къде… Всички рекли къде. Сякаш няма за какво да се разпиляват пари… Не ми стигат, и толкоз!

— Ами на мен стигат ли?

— Ех, ти правиш нов палат… Работят ти без пари и пак нямаш… Какво да кажа тогава аз — беден болярин…

— Защо си не отидеш в Селви? Като кефалия там ще купуваш всичко на половин цена…

— Ех, не е всеки Белота, за да може да живее и в Търново, и в земите си. На Николица, на Драгота, на Георги даде най-хубавите прониятства, а на мене, защото съм ти братовчед, ми даде Селви.

— Неблагодарнико! Не те ли въздигнах в болярско достойнство. По-рано болярството ти беше само на име…

— Болярско достойнство — и сиромашко прониятство. Благодаря. Всички ми хора са само зевгари. Никой няма повече от един чифт волове. Стасите им по двадесет поприща на дължина и тридесет на ширина. Сиромашия! И от такива отроци ще чакаш димнина и десятък. Да умреш от глад…

— Разбира се. Докато трябва да се купува бисерен наниз на Йончовата дъщеря. Иванко, Иванко, обичам те като брат и те съветвам. Послушай ме! Скътай бяла аспра за чер ден… Твоят живот не води на добро. Някой ден ще пропаднеш зле. Какво чувам за тебе? Беляна, дъщерята на побирчията Семир, Няга, дъщерята на севаста Велян, Детелина, сестрата на технитара Босилко, някоя си Гроздана, някоя си Бонка… А напоследък си зачестил край Зоя. На какво прилича? Ако бях на мястото на Йончо и Босилко, щях да те наглася така, че да помниш… Утре да чуя, че са те пребили някъде по друмовете, няма да се удивя.