Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 56

Зоя радостно плесна с ръце. Но по лицето й ясно можеше да се чете, че пристигането на младата й зълва не я радва много.

— Значи Сеслав си отиде вкъщи? — попита Иванко, като си допи гроздовицата. — Чакай тогава, ще се отбия в палата, за да ми разправят подробно.

И той отново се впусна в грозната вихрушка.

Ледени игли посипаха клепачите му, острият вятър яростно ожули лицето му и то пламна, сякаш обагрено в червило. Жълтите му кожени ботуши потъваха в снежните преспи. Приближаваше заник. Далече зад планините надничаше тънка бледоалена ивица, която бавно се стапяше в синьо-сребърната гладкост на небето. Високият хълм, който Етър заграждаше вдясно от Трапезица, беше обвит с нов, могъщ крепостен пояс. По средата на платото личаха недовършените основи на новия царски палат. Старата болярска кула беше вече твърде недостатъчна за нуждите на един владетелски дом.

— Чума да ме тръшне, ако съм виждал през живота си по-лошо време… — измърмори на себе си Иванко, докато отупваше в трема снега от кожуха си. — Ей, хора! Няма ли тук някой да ме посрещне?

Столникът се затече да извести на царя.

— Хайде, хайде — извика след него болярът и се изсмя — като че съм чужд човек. Само да се намираме на работа. Какво е Асен, какво съм аз. Сякаш до вчера…

Той щеше още дълго да се одумва, ако една врага вдясно от него не се беше открехнала и една хубава женска глава не беше показала примамливата си усмивка. Като видя боляра, тя поиска да се скрие, но мъжът веднага я забеляза и бързо се отправи към нея.

— Чакай, чакай, гургулице… Няма да ми избягаш.

— Остави ме, Иванко, аз съм ти сърдита — каза галено момичето и дръпна ръката си, която момъкът здраво държеше в своята.

— Пак някой нехвелити езици са бъбрили нещо… — каза весело болярът — но аз ще ги уловя тия доброненавистници… Хайде, кажи сега…

Девойката сви устни. Тя беше висока и черноока като сестра си, царица Елена, но нямаше крехката стройност на осанката й, нито среброзвучността на гласа й.

— Какво… На Никулден пак си ходил у Белота. През ден, през два — все у Белота. Какво толкоз има у тях? А каквото научих за Няга… дъщеря на севаста… розовите устни на девойката потрепереха, скрити сълзи стегнаха гърлото й и тя не можеше да проговори нищо повече.

— Славо — пошепна тъжно болярът — не искам да те лъжа. Знам, че много окаяници говорят неверни неща за мене. Но има и някои — верни. Ще ти кажа само едно. Никоя жена не съм обичал досега, тъй както обичам тебе… Кълна се в пресветата наша Владичица. Повярвай ми, Славо, животът ми досега е бил само празна игра… Откакто те видях, оттогава разбрах какво значи да обичаш.

С топъл, страстен глас момъкът повтори пред Слава това, което бе казал дотогава на всички други преди нея. И тя му повярва тъй, както му бяха повярвали другите.

— Болярино! Благочестивият цар Асен те чака…

Иванко пусна ръката на девойката и тръгна следстолника.

Царят беше в горницата при жена си. Като зърна братовчеда си, той стана и ласкаво му протегна ръка.