Читать «Асеновци - четерилогия» онлайн - страница 18

Петър продължи, повече говорейки на най-младия си брат Иваница, отколкото на Асена.

— Ако император Фридрих наистина събира сто хиляди души, за да премине през нашите земи, може ли Исак Ангел да гледа равнодушно преминаването на толкова кръстоносци през Византия? Дали няма да се дойде до бран между Фридрих и ромеите? Тогава и ние ще можем да се намесим, помагайки на аламаните, за да си върнем Средец и Долна земя…

Асен слушаше внимателно, ала внезапно бърза тревога го прекоси, той скочи, почна да се разхожда с неспокойни стъпки нагоре-надолу из постланата с плочи кръгла стая на бойницата, спирайки се от време на време, за да долови някой шум отвън.

— Фридрих може да… — поиска да довърши мисълта си Калопетър, ала брат му го пресече:

— Не! Не мога… Ще отида да видя.

Петър и Иваница бързо се вдигнаха, спуснаха се към царя.

— Безумен ли си? По всички друмове дебне смъртта…

Асен препаса меча си. Двамата братя препречиха пътя му.

— He. He бива да играеш с живота си. Ловеч се държи само защото знае, че си тук. Ако стане нещо с тебе, хората ще поискат да излязат извън стените, да подирят храна до насита. Ала още е рано, опасно е… Може би Исак Ангел ни слага примка…

В миг пред Асена се мярнаха изпитите от глад и лишения лица на ловчанци, в очите на всички гореше твърдо решение: всички ще умрем, но Ловеч не даваме… Ръцете му се сгърчиха от ярост и мъка. А малкият, малкият! Исак е злобен. Може да го убие или ослепи… Наследникът на престола, надеждата на държавата, малкият Йоан Асен…

Бащиното сърце изтръпна пред ужаса на видението. Но и друга мисъл го разяждаше като отрова. А Елена? Неверни ръце бяха ромейските. Кога вълк влезе в стадото, мирно ли излизаше? Кога дете падне в огъня, здраво ли оставаше? Грозна картина трепна пред трескавите му очи…

Часовете минаваха дълги и страшни.

От кулата се обади проточен звук на медна тръба, завършвайки с къси, отсечени призиви. Преваляше полунощ. Тежките стъпки на царя кънтяха по каменните плочи. Сянката му играеше тревожно по стените. Внезапно той махна с ръка и се спусна навън. Тежък и безмълвен, като изваяние, Калопетър го изгледа с дълъг, горящ от мъка поглед. Асен се ослуша. Надвеси се от перилото на площадката. Долу отекнаха само равномерните крачки на блюстителите. Една тиха сянка изникна в полумрака, застана до брата си.

— Где отиваш?

Иваница, порасъл и възмъжал, с широки рамене и стройна талия, попита още веднъж:

— Где отиваш? Какво си намислил?

Белгун го изгледа внимателно, сякаш за пръв път забелязваше колко се е променило момчето напоследък, бързо превръщайки се от юноша в момък.

— Никой, освен стражата не бива да узнае, че съм излизал от крепостта! Не мога повече да чакам. Три отряда изпратихме да прегледат друмовете и още ги няма… Хайде! Върви при Петра…

Момчето поклати глава:

— И аз ще дойда с тебе…

В това време недалеч от Селви десетина конници се движеха предпазливо по брега на Видима, от време на време спираха. Няколкостотин крачки подир тях ги следваше закрита кола, теглена от три коня.

Женска глава надникна нетърпеливо от колата: